налу̀дничавост - единствено число, нечленувано налудничавостта̀ - единствено число, членувано
НАЛУ̀ДНИЧАВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или състояние на налудничав; смахнатост, ненормалност.
През двете тези нощи и дни силата ми отслабна и аз чувствувам в духа си едно такова смешение, което прилича на налудничавост. Ч, 1875, кн. 6, 277.Виж повече