намота̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време намота̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време намота̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време намота̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време намота̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време намота̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време намота̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време намота̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време намота̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време намота̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време намота̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време намота̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение намота̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение намота̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намота̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие намота̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие намота̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намота̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие намота̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намота̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие намота̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие намота̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие намота̀вайки - деепричастие намота̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие намота̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие намота̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие намота̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие намота̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие намота̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие намота̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие намота̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие намота̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие намота̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие намота̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие намота̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие намота̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие намота̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие намота̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие намота̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие намота̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие намота̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАМОТА̀ВАМ, -аш, несв.; намота̀я, -а̀еш,
мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Мотая, навивам определено или цялото количество от нещо (обикн. конци, върви и под.) на кълбо или около нещо друго. Те намотаваха на мотовилките преждата или я усукваха на калмукани и тъй помагаха с всичките си сили в работата. Д. Немиров, Б, 215. Изправено пред една въртяжка, която самичка се върти, то [момичето] намотава на нея струпаните накуп върви. Т. Влайков, Пр I, 46. Свекървата беше наумила да тъче три черги. — Предеха, намотаваха кълба, оправяха прежди, режеха стари парцали. Г. Караславов, С, 91. Стрина Кольовица видя как цялата ѝ снага трепна, как дръпна одеялото и го намота на кълбо,.. и страшно съмнение прониза сърцето ѝ. И. Петров, НЛ, 67. То беше разплело вече половината горнище и бе намотало конците на цигарена кутия. М. Грубешлиева, ПИУ, 154. Намотах много прежда.Виж повече2. Рядко. Завивам, увивам нещо някъде, около нещо друго. Спря, намота хубаво шала около врата си, скри лицето си до носа и пак тръгна. С. Северняк, ИРЕ, 149. намотавам се, намотая се страд. Иглата се изтегля под копчето, намотава се конецът няколко пъти около конците, с които е пришито копчето и се затяга под копчето. Н. Афлатарлиева, ТДО, 61. Върху макара от конци се забождат две телчета,.. На макарата се намотава връв. СбНУ ХLIХ, 750. намотавам си, намотая си възвр.
НАМОТА̀ВАМ СЕ несв.; намота̀я се св., непрех. 1. Навивам се, обикн. върху или около нещо. Около вретеното се е намотала всичката прежда. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 418. Кончетата движеха чекръците, дълго въже се намотаваше около мотовилите им, изтегляше из дълбочините тежко, ковано ведро. А. Гуляшки, СВ, 8-9. Отгоре се надвеси голяма змия — очиларка, срина се в ямата, намота се на вълмо и надигна високо главата си. Ламар, ГМ, 38.
2. Диал. Неодобр. Напивам се; налянквам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Намотавам / намотая на пръст някого. Рядко. Непрекъснато и упорито одумвам някого за нещо, злословя по адрес на някого. Да рече да се отдели, да се прибере на един край с детето? .. Из селото ще се раздрънкат, ще ги намотаят на пръст, какво ли няма да измислят проклетите хора. Г. Караславов, Тат., 99.