намра̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време намра̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време намра̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време намра̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време намра̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време намра̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време намра̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време намра̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време намра̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време намра̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време намра̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време намра̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение намра̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение намра̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намра̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие намра̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие намра̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намра̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие намра̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намра̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие намра̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие намра̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие намра̀звайки - деепричастие намра̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие намра̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие намра̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие намра̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие намра̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие намра̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие намра̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие намра̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие намра̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие намра̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие намра̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие намра̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие намра̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие намра̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие намра̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие намра̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие намра̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие намра̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 намразвам - възненавиждам (книж.)
НАМРА̀ЗВАМ, -аш, несв.; намра̀зя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Обзема ме омраза към някого или към нещо, започвам да мразя някого или нещо; намразявам, възненавиждам. Намразих хората: презирах равните ми, а ненавиждах онези, които стояха над мене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 130. Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази. М. Марчевски, П, 26. Колкото по-хубава е една песен, толкова повече намразвам грозотията в живота. Т. Монов, СЧ, 43. Млад съм аз, ал младост не повна, / ах, па и да повна, не рова / туй, що съм аз веч намразил / и пред тебя с крака погазил. Хр. Ботев, Съч. 1950, 15. „Кога ще билки да свариш / във петък срещу събота, / като във стая увлезеш, / Петкана да си полееш, / тя ще си Стоян намрази.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. намразвам се, намразя се страд., възвр. и взаим. Туй, що беше предрекъл баща ѝ, ся случи: тя ся намрази от секого, криеха ся от нея. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 266. Каза му [следователят], че може да си вземе адвокат. Но той [Димо] отказа .. Отказа и на близките си да се застъпват. Намрази се. Л. Петков, ГЦ, 100. — А всъщност за какво ония двамата се мразят? — запитах аз.. За парче земя изглежда... За какво друго могат да се намразят селяни... П. Вежинов, НС, 69.Виж повече