напра̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време напра̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време напра̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време напра̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време напра̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време напра̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време напра̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време напра̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време напра̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време напра̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време напра̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време напра̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение напра̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение напра̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напра̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие напра̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие напра̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напра̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие напра̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напра̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие напра̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие напра̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие напра̀швайки - деепричастие напра̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие напра̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие напра̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие напра̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие напра̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие напра̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие напра̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие напра̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие напра̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие напра̀шван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие напра̀швания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие напра̀шваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие напра̀швана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие напра̀шваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие напра̀швано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие напра̀шваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие напра̀швани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие напра̀шваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАПРА̀ШВАМ, -аш, несв.; напра̀ша, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Посипвам, покривам нещо, някого с прах, правя някой или нещо да стане прашно; изпрашвам, опрашвам. Бързи коне минаха край него, напрашиха го и спряха в широк и добре ограден двор. К. Петканов, ОБ, 213. По пътя Динчо избираше да стъпва на камъчетата — да не напраши или да изкаля новите си лъснати обувки и дългите панталони. Л. Галина, Л, 75. За пръв път бай Пондьо напраши и изцапа едничкия си костюм. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Па като си умият на кладенеца краката, да ги не напрашат, стъпват по мащериката. Т. Влайков, Пр I, 265.Виж повече2. Сел.-стоп. Посипвам тор или други препарати и под. върху почвата или върху семена, растения. Кръжочничката Ели съобщи делово: — Наскоро един самолет ще напраши .. овощните градини на селото. Ще мине и над нашите дръвчета. П. Бобев, ЗП, 76. Някои стопани у нас напрашват семената с дървена пепел, като мислят, че водят борба срещу главните. РД, 1950, бр. 243, 1. напрашвам се, напраша се I. Страд. от напрашвам. Загладената повърхност се напрашва с един от горните препарати посредством тензухени торбички в степен да се забелее слабо повърхността. РД, 1950, бр. 194, 2. II. Възвр. от напрашвам (в 1 знач.). Добра отиде при решетото и го взе в ръце. — Ще ти помогна. Почини си малко .. — Остави решетото, не е твоя работа. Ще се напрашиш. К. Петканов, Х, 65.
НАПРА̀ШВАМ СЕ несв.; напра̀ша се св., непрех. Покривам се с прах, ставам прашен; изпрашвам се, опрашвам се. — А бе напрашила се беше, сине, та рекох да я [колата] изтрия с вехтата си шамия. Ст. Даскалов, ЕС, 194.