напу̀к -
НАПУ̀К
нареч. Разг. Обикн. с предл. н а. На инат, за яд на някого, нещо. — Да ти кажа ли, напук на Трифон ще влезем: щом той е против стопанството, ние трябва да сме вътре. П. Велков, СДН, 350. Ако му беше казала да изостави Калинка, той може би щеше напук да упорствува. Т. Харманджиев, Р, 156. Сякаш напук на тия, които си правеха други сметки, зимата неочаквано се затегна; изневиделица връхлетя такава буря, че и на две крачки не се виждаше. Б. Обретенов, С, 74. Той се опитваше да ми докаже, че кафето действувало благоприятно на нервите, напук на някои доктори, които твърдели обратното. К. Калчев, ДНГ, 154. Ща да пия напук врагу / напук и вам, патриоти, / аз веч нямам мило драго, / а вий... вий сте идиоти! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. ● В съчет. с предл. к а т о. На Станка се струваше, че тази нощ, като напук, селото се разтегнало към града и че широката главна улица е безкрайна. Г. Караславов, ОХ II, 660. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облачец. Слънцето от ден на ден, като напук, все повече и повече се разпаляше. Елин Пелин, Съч. I, 73.Виж повече