Основна форма: напълня̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

напълня̀ване - единствено число, нечленувано
напълня̀ването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 напълняване - изтъняване
2 напълняване - отъняване
3 напълняване - отслабване

Резултати от: Речник на българския език

НАПЪЛНЯ̀ВАНЕ1

ср. Отгл. същ. от напълнявам1; надебеляване. Вместо цигари употребяваше доста много бонбони, локум и други сладкиши. Това допринесе за неговото напълняване. СбЦГМГ, 137. Аз съм човек спокоен и на това мнозина отдават моето видимо напълняване.

НАПЪЛНЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от напълнявам2 и от напълнявам се; напълване, напълняне, напълнюване.

Виж повече