наръ̀чник - единствено число, нечленувано наръ̀чника - бройна форма наръ̀чникът - единствено число, членувано - пълен член наръ̀чници - множествено число, нечленувано наръ̀чниците - множествено число, членувано
1 наръчник - помагало - пособие 2 наръчник - указател - справочник 3 наръчник - упътване - указание - ръководство
НАРЪ̀ЧНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Книга с основни или най-нужни сведения в някоя област; справочник, ръководство.
Непознатият любезно се усмихна,.. и с елегантен жест поднесе една малка книжка. — Наръчник по възпитание и етикет — каза той. Д. Кисьов, Щ, 481. Желев свалил сакото си, навил ръкави и извадил наръчник на любител-шофьора. Й. Попов, БНО, 117. — За живота през 60-те години съдържат изобилни данни статистическите наръчници. А. Гуляшки, ДМС, 121.Виж повече2. Остар. Книж. Бележник, тефтер, който е винаги под ръка. Наръчник е прост тефтер, в който написваме всякоя операция щом я извършим и която после оттука имаме да прокарваме в дневника. Кр. Кърджиев, А, 310.
— Друга (разг.) форма: н а̀ р ъ ч н и к.
НАРЪ̀ЧНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кърпа, която се поставя върху коленете при хранене; презръчник, пешкир, месал. Булката е дар готвила:/ за тебе е ситно сено,/ ситно сено садиново,/ за мене е дребна дара,/ дребна дара все коприна,/ на кръстника бял наръчник. Нар. пес., Н. Геров РБЯ III, 212.
наръчник (комп.) - manual
наръчник (юрид.) - reference book