настѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време настѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време настѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време настѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време настѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време настѝват - трето лице, множествено число, сегашно време настѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време настѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време настѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време настѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време настѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време настѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение настѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение настѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие настѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие настѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие настѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие настѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие настѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие настѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие настѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие настѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие настѝвайки - деепричастие настѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие настѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие настѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие настѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие настѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие настѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие настѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие настѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие настѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
НАСТЍВАМ, -аш, несв.; настѝна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. Претърпявам силно охлаждане на тялото, подложен съм на простуда, което обикн. води до заболяване от настинка; простивам, изстивам, простудявам се. Цяла сутрин седя в работилницата и си отиде, когато почувствува, че вече настива. Д. Кисьов, Щ, 459. Ако пък някой .. отвори прозорчето,.., студеният вятър започваше свободно да духа и свири. И до един настивахме. П. Михайлов, МП, 78. Детето бе настинало зле в дъжда през оная нощ в гората. Д. Талев, И, 611. — Веднага се облечи! .. — Потен си, ще настинеш. Д. Ангелов, ЖС, 132. настива се безл. — Слънцето лъже още — лесно се настива. Й. Йовков, Разк. II, 207.Виж повече