насто̀йчив - единствено число, мъжки род, нечленувано * насто̀йчивия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член насто̀йчивият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член насто̀йчива - единствено число, женски род, нечленувано насто̀йчивата - единствено число, женски род, членувано насто̀йчиво - единствено число, среден род, нечленувано насто̀йчивото - единствено число, среден род, членувано насто̀йчиви - множествено число, нечленувано насто̀йчивите - множествено число, членувано
НАСТО̀ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който решително, упорито преследва някаква цел или настоява за нещо; настоятелен.