насъбѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време насъбѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време насъбѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време насъбѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време насъбѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време насъбѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време насъбѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време насъбѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време насъбѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време насъбѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време насъбѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време насъбѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение насъбѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение насъбѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие насъбѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие насъбѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие насъбѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие насъбѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие насъбѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие насъбѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие насъбѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие насъбѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие насъбѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие насъбѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие насъбѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие насъбѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие насъбѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие насъбѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие насъбѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие насъбѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие насъбѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАСЪБЍРАМ, -аш, несв.; насъбера̀, -èш,
мин. св. насъбра̀х, св., прех. Събирам много неща, голямо количество от нещо или мнозина. Излетниците разтовариха колите, насъбраха сухи вършини и накладоха огън. А. Каралийчев, НЧ, 23. — Знаеш ли колко много кенета съм изработила — доста пари насъбрах. А. Каменова, ХГ, 146. Когато насъбра дружина и отмъсти за баща си и братята си, Димитър поведе момчетата си из планината. Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. Комисията насъбра оплакванията и тръгна по проверка. Ст. Даскалов, ЕС, 51. // Набирам, натрупвам, обикн. отрицателни чувства, в голяма степен. Жените се губеха още из нивите. Развика им се, подплаши птиците и, докато ги изчака, толкова яд насъбра, че от нетърпение три пъти се изпоти... К. Петканов, ЗлЗ, 127-128. насъбирам се, насъбера се страд. насъбирам си, насъбера си възвр. Насъбрах си две кошници нападали круши. насъбира се, насъбере се безл. У нас и у селяните се бе насъбрало толкова много мъст, щото бяхме готови да чакаме не пет или шест часа, а цели денонощия. Сл. Трънски, Н, 263. Па се рукват млади, стари — / от голямо, та до мало; / много свят се насъбрало. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 288. В трапа се е насъбрало много вода.Виж повечеНАСЪБЍРАМ СЕ несв.; насъбера̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Събираме се, натрупваме се мнозина или всички, събирам се, натрупвам се много в определено или в голямо количество. Той това го казваше на Симо, когато тоя го покани на общоселско събрание за пролетната сеитба. Насъбраха се в училището и кооператори, и частници. Кр. Григоров, Н, 16. По челото му бяха се насъбрали ситни капчици пот. Й. Йовков, СЛ, 191. Много трябва да се чака, докато се насъбере водата. Л. Александрова, ИЕЩ, 131. // Обикн. за отриц. чувства — набирам се, натрупвам се в голяма степен. Не знаеше как да успокои невестата си Борис. Не беше само заради селските ѝ дрехи, а голяма мъка се беше насъбрала в сърцето ѝ, наранена беше и селската ѝ гордост. Д. Талев, И, 381.
НАСЪБЍРА МИ СЕ несв.; насъберè ми се св., непрех. Много лоши неща, неприятности ми се случват. Как не ще се разболее Аничка, когато в един и същи ден ѝ се насъбра толкоз много: пренесе се у нас, онзи Струмски дохожда да се разправя и го хванаха, вий дойдохте, Борис си доде. И. Петров, НЛ, 84.
◊ Насъбира ме / насъбере ме яд. Разг. Ядосвам се, обхваща ме яд. „Добър ден!“ — поздравява ме той, ама аз не му отговорих: беше ме насъбрал яд на него! Др. Асенов, СВ, 94.