нахра̀нвам - първо лице, единствено число, сегашно време нахра̀нваш - второ лице, единствено число, сегашно време нахра̀нва - трето лице, единствено число, минало свършено време нахра̀нваме - първо лице, множествено число, сегашно време нахра̀нвате - второ лице, множествено число, сегашно време нахра̀нват - трето лице, множествено число, сегашно време нахра̀нвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време нахра̀нвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нахра̀нвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нахра̀нваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нахра̀нваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нахра̀нвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение нахра̀нвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нахра̀нващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нахра̀нващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нахра̀нващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нахра̀нваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нахра̀нващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нахра̀нващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нахра̀нващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нахра̀нващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нахра̀нващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нахра̀нвайки - деепричастие нахра̀нвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нахра̀нвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нахра̀нвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нахра̀нвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нахра̀нвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нахра̀нвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нахра̀нвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нахра̀нвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нахра̀нвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нахра̀нван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нахра̀нвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нахра̀нваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нахра̀нвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нахра̀нваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нахра̀нвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нахра̀нваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нахра̀нвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нахра̀нваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАХРА̀НВАМ, -аш, несв.; нахра̀ня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Храня до край, достатъчно, колкото трябва или до насищане. Гладен беше като вълк и дядо Щерю го нахрани. Й. Йовков, ВАХ, 146. Нямаш нищо в къщата си и се въртиш .. из село за торба брашно да нахраниш децата си. Елин Пелин, Съч. II, 76. Сутрин първа мама се будеше, преди още да са пропели петлите. Наклаждаше огъня, слагаше вода, за да попари слама за воловете; нахранваше прасето, което квичеше отчаяно, затворено в кочината. К. Калчев, ПИЖ, 101. ● Обр. И аз, понеже нямам храна, / понеже нямам с какво, / ето на̀ — / ще ви нахраня / със вяра. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 42. нахранвам се, нахраня се страд. Че въ̀лната до уречения ден трябва да се изпреде. Па и нали трябва четири гърла да се нахранят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183.Виж повечеНАХРА̀НВАМ СЕ несв.; нахра̀ня се св., непрех. Храня се достатъчно, колкото трябва, до насищане; наяждам се1. Сладко се яде с дружина. Бързо се нахранваме. Т. Влайков, Пр I, 226. Най-приятно му било, когато вечер се нахранвали всичките и той седне посред тях. Н. Ферманджиев, РХ, 200. Борбата на този свят не е толкова да се нахраним, а да не умрем! Ал. Гетман и др., СБ, 158. Стоян седна да вечеря,.. Нахрани се мълчаливо, набързо. Д. Талев, ЖС, 94.