невъзмутѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано невъзмутѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член невъзмутѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член невъзмутѝма - единствено число, женски род, нечленувано невъзмутѝмата - единствено число, женски род, членувано невъзмутѝмо - единствено число, среден род, нечленувано невъзмутѝмото - единствено число, среден род, членувано невъзмутѝми - множествено число, нечленувано невъзмутѝмите - множествено число, членувано
НЕВЪЗМУТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не се смущава, не се вълнува, не изпитва притеснение от нищо; спокоен.