невъзприемчѝвост - единствено число, нечленувано невъзприемчивостта̀ - единствено число, членувано
НЕВЪЗПРИЕМЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Неспособност да се възприема, усвоява нещо от някого; несхватливост, тъпота. Той ни предаваше пение и псалтикия. Но,.., аз не можах да разбера тайнствените йероглифи на тая наука. Тая невъзприемчивост към византийската музика огорчаваше баща ми. Ив. Вазов, Съч. Х, 164.