недопустѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано недопустѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член недопустѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член недопустѝма - единствено число, женски род, нечленувано недопустѝмата - единствено число, женски род, членувано недопустѝмо - единствено число, среден род, нечленувано недопустѝмото - единствено число, среден род, членувано недопустѝми - множествено число, нечленувано недопустѝмите - множествено число, членувано
НЕДОПУСТЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който не може да се допусне като възможен, приемлив, който не трябва да става, да съществува, да се извършва. — Не. Наистина не сънувам. Кавендиш го погледна втренчено. — Това не е хубаво — каза той. — Вие затормозявате по най-недопустим начин вашето подсъзнание. П. Вежинов, БГ, 165. Фигурите приличаха на дървени кукли, движенията им дразнеха окото с недопустими грешки. Д. Димов, ОД, 81. Що се отнася до издаването на драматически произведения у нас — това е непростима и недопустима слабост на нашето издателско дело. В нашата страна никой не се занимава сериозно с издаване на драматически произведения. ЛФ, 1957, бр. 4, 2. Недопустима мудност. Недопустима небрежност. Недопустима разпуснатост. Недопустим пропуск.Виж повече2. Като същ. недопустимото ср. Това, което не бива, не трябва да става, да се извършва или да съществува. Не трябва да си затваряме очите пред недопустимото. Δ Недопустимото в нашата практика трябва да бъде отстранено и преодоляно.