незрѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано незрѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член незрѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член незрѝма - единствено число, женски род, нечленувано незрѝмата - единствено число, женски род, членувано незрѝмо - единствено число, среден род, нечленувано незрѝмото - единствено число, среден род, членувано незрѝми - множествено число, нечленувано незрѝмите - множествено число, членувано
НЕЗРЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Поет. Който не се вижда, не се възприема със зрението; невидим. Самуил затвори очи. Прониза го отчаяното лудо свирене на щурците. Не свирене, а припяване. Разнесено от незрим вятър. А. Дончев, СВС, 829. Нинка бе ме забравила. Гледаше ме, но виждаше и говореше само с прелитналите от миналото незрими сенки на спомените. О. Василев, ЖБ, 48. Най-горе е Ком. Неговото незримо присъствие ще откриеш в стръмнините на пътя, в усилието на тънките буки да изскокнат из доловете и да догонят възходящата чупка на билата. Отеч., 1978, кн. 6, 25. И като пастир [вятърът] незрим/ лек, игрив, неуморим,/ свири тънко със уста. Н. Ракитин, ЧЛ, 64.Виж повече