нѐмно̀го -
НЀМНО̀ГО нареч. 1. Не твърде много; сравнително малко. — Още сега да ми ги докарате тука и двамата! Немного след това, трима ездачи, на буйни коне, поеха пътя към Ечмен. Ив. Карановски, Разк. I, 173.
2. Като неопред. числ. Само в съчет. със същ. Който е в сравнително малко количество, брой. Никой от нас .. не подозираше тогава, че след три-четири десетилетия тоя стих — един от немногото негови 30 стихове [на Ясенов], ще звучи все тъй свежо. К. Константинов, ППГ, 248-249. Център, около който се събираха немногото смътни спомени и представления от детските години .. са постоянните капризи .. на бащата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115.