НЕНАСИТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За желания, чувства — който не може да се насити, утоли; неутолим, ненаситен1.
Те бяха млади, бяха влюбени и свободни .. Искаха да направят от милионния град дълбокия алков на своята единствена, пламтеща, ненаситима любов. К. Константинов, ПЗ, 160-161. Но недей да презреш и под нозете си да фърлиш онова добро и онова щастие, което ти и преблагий Бог дал, пак да са предадеш на ненаситимата жажда за онова, що немаш. Г. Йошевв, ЧБ (превод), 135.Виж повече