необичлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
необичлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
необичлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
необичлѝва - единствено число, женски род, нечленувано
необичлѝвата - единствено число, женски род, членувано
необичлѝво - единствено число, среден род, нечленувано
необичлѝвото - единствено число, среден род, членувано
необичлѝви - множествено число, нечленувано
необичлѝвите - множествено число, членувано
НЕОБИЧЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обичлив.