неопределѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано неопределѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неопределѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неопределѐна - единствено число, женски род, нечленувано неопределѐната - единствено число, женски род, членувано неопределѐно - единствено число, среден род, нечленувано неопределѐното - единствено число, среден род, членувано неопределѐни - множествено число, нечленувано неопределѐните - множествено число, членувано
1 абстрактно - неконкретно - общо - отвлечено - неопределено - неясно 2 двузначно - двусмислено - неопределено 3 неопределено - неразбираемо - смътно - неясно - мъгливо
НЕОПРЕДЕЛЀНО нареч. По неопределен начин.
Славовски бе се умълчал и гледаше неопределено някъде над навалицата. Ил. Волен, МДС, 134. Когато станеше дума за нея, някой можеше да подигне рамене и неопределено да се усмихне, но нещо лошо едва ли намираше да каже. Й. Йовков, Разк. I, 136. — От къде сте? — От Русия — каза той.- Исках да кажа от кой град? — Градове много... — отвърна той неопределено. П. Вежинов, НС, 8. И още щом влезе в стаята, старата го попита с очи. Но Иван само смигна неопределено и се обърна настрана. Г. Караславов, Тат., 228. — Видяхте ли се? — .. Петко кимна неопределено с глава, което можеше да се разбере двояко. Ст. Даскалов, СЛ, 319.Виж повече