неопровержѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неопровержѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неопровержѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неопровержѝма - единствено число, женски род, нечленувано неопровержѝмата - единствено число, женски род, членувано неопровержѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неопровержѝмото - единствено число, среден род, членувано неопровержѝми - множествено число, нечленувано неопровержѝмите - множествено число, членувано
НЕОПРОВЕРЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се опровергае; безспорен, неоспорим, необорим.
Костадин се мръщеше. Той съзнаваше, че Христакиев е прав. Но колкото по-неопровержими изглеждаха неговите внушения, толкова по-силна ставаше съпротивата в душата на Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 36. Зафана се съдебното дирене. В него се установи по неопровержим начин виновността на обвиняемата. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 22. 17 февруари е ден, в който софийската полиция тържествува. Най-после е заловена, и то с неопровержими доказателства за конспиративна дейност, Елена Гичева. Н. Христозов, ПД, 38. Всички се усмихнаха, само Тъкачев, бледен и развълнуван, погледна тъпо Иванова. Той търсеше нещо много силно, съкрушително и неопровержимо, за да възрази на Станчева. Г. Караславов, ОХ I, 108. Неопровержим аргумент. Неопровержима истина. Неопровержими факти. Неопровержими свидетелства.Виж повече— От рус. неопровержимый. — Друга (остар., книж.) форма: н е о п р о в ъ р ж ѝ м.
неопровержим (юрид.) - irrefutable