неофо̀рмен - единствено число, мъжки род, нечленувано неофо̀рмения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неофо̀рменият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неофо̀рмена - единствено число, женски род, нечленувано неофо̀рмената - единствено число, женски род, членувано неофо̀рмено - единствено число, среден род, нечленувано неофо̀рменото - единствено число, среден род, членувано неофо̀рмени - множествено число, нечленувано неофо̀рмените - множествено число, членувано
НЕОФО̀РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е достигнал пълно физиологично или духовно развитие и не е добил окончателен вид, форма, качества.
Само Дени не искаше да иде при „гъркинята“, както той наричаше учителката. Това беше едно синеоко момченце, с червени лунички по още детското неоформено лице и с вечно цъфнала приветлива усмивка. Ил. Волен, РК, 16. Момчетата току-що бяха привършили играта и се скупчиха точно под нашия прозорец,.. В момента говореше невидим за нас младеж. Гласът му беше дрезгав, неофор- мен. А. Мандаджиев, ОШ, 80. Деца с неоформено телосложение. Бебе с неоформени черти на лицето.Виж повече2. Който не е добил свой облик, не се е изградил, оформил окончателно по отношение на идеи, принципи и под. Кога дойдеше в Добрич, Йовков отсядаше в хана на Атанас Пачев.. В тоя хан, в една стаичка се събирахме понякога няколко души, любители на литературата,.. В тоя неоформен литературен кръжец беше и Йовков. СбАСЕП, 336.
3. На който не е придадена необходимата форма. Градските улици били криви и архитектурно неоформени. Т. Горанов и др., ПА, 52. Неоформена фигурка от глина.
4. За идея, мисъл и под. — който не е добил окончателен вид, не е завършен, оформен напълно. У масата [народът] има само настроение и неоформени тежнения: блазни я едно по-голямо охолство, една по-голяма свобода. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 163. Неоформена научна концепция.