непростѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано непростѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непростѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непростѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано непростѝтелната - единствено число, женски род, членувано непростѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано непростѝтелното - единствено число, среден род, членувано непростѝтелни - множествено число, нечленувано непростѝтелните - множествено число, членувано
НЕПРОСТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Книж. 1. Непростим. Между безбройните недостатки, с които великодушно ме е наградила природата, аз обладавам още един, непонятен и непростителен даже в една страна, която има парламентарен живот; аз съм най-лошият оратор в света. Ив. Вазов, ПЮ, 53. Не може да не се пука човек от яд, като гледа как, редом с написаните превъзходно неща, се мъдри и непростителното нехайство. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 240. Че на малолетните ученици не трябва да се преподават такива науки, които техният мозък не е в състояние да измеле, е доказано хиляди пъти, но че тям трябва да са говори с един език, а на възрастните с други, това е непростителна погрешка. Знан., 1875, бр. 22-23, 357. Непростителни средства.Виж повече2. Остар. Който не прощава, не дава прошка. Що направи господарът на тоя непростителен слуга? Тогава го повика господарят му и казува му:„Рабе лукавий,..; не требуваше ли и ти да помилуваш съслужителя си, както помилувах и аз тебе?“ КТЕМ, 388.