непроявѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано непроявѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непроявѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непроявѐна - единствено число, женски род, нечленувано непроявѐната - единствено число, женски род, членувано непроявѐно - единствено число, среден род, нечленувано непроявѐното - единствено число, среден род, членувано непроявѐни - множествено число, нечленувано непроявѐните - множествено число, членувано
НЕПРОЯВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който още не се е проявил, изявил; неизявен, скрит, потенциален. Той [мишеловът]
се е превърнал в кротък лешояден вид,.. Но въпреки тази му непроявена хищност той е почти изтребен от островите Сан Кристобъл и Санта Мария. Н. Боев, Г, 84-85. От очите му идва сърдечна простота, светлина. По челото му — нервно напрегнати жилки, които загатват и за по-силни чувства, още непроявени напълно, неуяснени. З. Сребров, Избр. разк., 181. Развитието на туморния процес не става бързо, т. е. в кратък период от време, а след един дълъг период от време, наречен скрит, непроявен (латентен), през който нормалните клетки бавно се превръщат в туморни. Р. Райчев, НКД, 96.Виж повече2. За филм, лента, фотохартия и под. — който не е обработен с проявител, на който все още няма образи; непромит. Не знаех, че това филмче било непроявено и го осветих при отварянето. Δ Имам още няколко непроявени филма.