неразполо̀жен - единствено число, мъжки род, нечленувано неразполо̀жения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неразполо̀женият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неразполо̀жена - единствено число, женски род, нечленувано неразполо̀жената - единствено число, женски род, членувано неразполо̀жено - единствено число, среден род, нечленувано неразполо̀женото - единствено число, среден род, членувано неразполо̀жени - множествено число, нечленувано неразполо̀жените - множествено число, членувано
1 болнав - кисел (прен.; разг.) - неразположен - вкиснат (прен.; разг.)2 болен - нездрав - неразположен
НЕРАЗПОЛО̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Обикн. като сказ. опред. в съчет. с гл. с ъ м, ч у в с т в а м се, и з г л е ж д а м и под. 1. Който не се чувства добре, чието здравословно състояние е леко влошено; болнав. Аз бях неразположен, но не дотам, че да не мога да си изнеса въглища от мазето. И. Петров, ПР, 79. — У девойките често настъпват такива кризисни състояния, но те са временни — каза той, след като изслуша как дъщеря им се почувствувала неразположена в лозята още през есента, апетитът й намалял. Ем. Станев, ТЦ, 49. Почувствуваш ли се неразположен, /- болежки тук и там, замаена глава-/ прости се временно с един порок. Д. Подвързачов, Б, 73. // Стесн. За девойка или жена — която прекарва своя менструален цикъл.Виж повече2. Който е с лошо настроение; мрачен, невесел. Щом [Велика] оздравя, отиде в общинското управление да види дали има писмо от Дима. Писмо нямаше, пък и кметът Марин бе нещо неразположен, не му се приказваше. К. Петканов, МЗК, 247. Тинка се помъчи да посрещне Колча засмяна и весела. И той уж се мъчи да бъде весел. Ала Тинка долови, че погледът му не е ясен и спокоен, че нящо и той е неразположен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 234.
3. Остар. Обикн. с предл. к ъ м, п р о т и в. Който е настроен зле, отнася се недружелюбно, недоброжелателно към някого. — Како, виждам, че ти си неразположена против него. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 55. — Година траях и не говорих никому за тази случка, ако вярвате, да го [принца] не излагам, че е .. дотолкоз неразположен към българското преуспевание. П. Р. Славейков, ПХС, 40. // Остар. Който не е предразположен към нещо, който няма готовност, желание за нещо. Колко са готови человеците, когато смъртта приближи, да мислят за Бога и за душите си, но колко са неразположени те да направят това, докато са живи и здрави! ИЗ 1877, 281.