неумѐстен - единствено число, мъжки род, нечленувано неумѐстния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неумѐстният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неумѐстна - единствено число, женски род, нечленувано неумѐстната - единствено число, женски род, членувано неумѐстно - единствено число, среден род, нечленувано неумѐстното - единствено число, среден род, членувано неумѐстни - множествено число, нечленувано неумѐстните - множествено число, членувано
НЕУМЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не отговаря, не подобава за даден случай, не е удобен, подходящ в дадена обстановка.; неподходящ. —
Наистина, Танасе, и аз мисля, че ти наприказва много неуместни неща! А. Гуляшки, ЗВ, 568. На Соломона наследова син му Ровоам, който чрез неуместната си строгост събори царството, което вече са клатеше, поради бащините му слабости. Н. Михайловски, ССИ (превод), 66. Оттука произхождат желанието ни да можем да отбегнем от него [времето] и неуместните ни оплаквания против скоростта му. Ч, 1870, бр. 2, 58. Неуместен въпрос.Виж повече