но̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано но̀сния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член но̀сният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член но̀сна - единствено число, женски род, нечленувано но̀сната - единствено число, женски род, членувано но̀сно - единствено число, среден род, нечленувано но̀сното - единствено число, среден род, членувано но̀сни - множествено число, нечленувано но̀сните - множествено число, членувано
- 1. носен
- - Я не съм носен по всичката църква
НО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отнася до нос (в 1 знач.); носов.
С какво проникновение оживява гордата мъка върху медните лица на ацтеките, дългите очи, пълни с ненавист, плавната носна извивка и бялата лента, прерязала непреклонните им чела. Л. Стефанова, ВМД, 158. През трите зимни месеци той беше страшно измършавял. Скулите на лицето му и носните хрущяли остро изпъкваха над хлътналите страни. Ем. Манов, ДСР, 481. Носните отвори [на бялката] са кръгли, а на златката — елипсовидни. П. Петков, СП, 63. [Речният кон] има твърде голяма глава и уста,..; очи и уши малки, а ноздри (носни дупки) — големи и широки. П. Берон, РБ, 108.Виж повече2. Който е предназначен за нос. Колачев млъкна и преглътна мъчително. Той извади пак носната си кърпичка и избърса нервно бронзовото си лице. Г. Караславов, ОХ IV, 163.