нра̀вствено -
НРА̀ВСТВЕНО нареч. Книж. 1. Морално.
Когато един добър човек е надарен с талант, той ще действува винаги нравствено за благополучието на света, било че е художник, естествоизпитател, поет или каквото и да е друго. М. Арнаудов, Г, 152. При ръкуването си с нея Евгени изпитва същото онова неприятно чувство, което изпитва нравствено здравият мъж при представата си за близост с някоя проститутка. Д. Ангелов, ЖС, 26. Духовенството е единственият фактор, което крепи народите да не пропадат нравствено. З. Стоянов, ЗБВ I, 162.Виж повече2. Душевно, психически. Огнянов се промъкна безшумно между тях и се тръшна убит, сломен физически и нравствено. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 148. — Нали преди всичко един народ, едно население трябва да се свести и събуди, трябва да се развие умствено и нравствено? Т. Влайков, Съч. III, 33. Неволята и страданията са велики учители: те събуждат сили, те каляват нравствено. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 222. Борете се, но борете се честно и христиенски, за да види и Портата, и европейските сили, че славянските народности са силни и нравствено, както са силни и материално. С, 1872, бр. 34, 269.