Основна форма: ня̀м - Прилагателно

Форми:

ня̀м - единствено число, мъжки род, нечленувано
нѐмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
нѐмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
ня̀ма - единствено число, женски род, нечленувано
ня̀мата - единствено число, женски род, членувано
ня̀мо - единствено число, среден род, нечленувано
ня̀мото - единствено число, среден род, членувано
нѐми - множествено число, нечленувано
нѐмите - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 нямо - гласно

Резултати от: Речник на българския език

НЯ̀МО нареч. Безгласно, безмълвно.

Той седеше на краката си и редеше пасианс. Сочните му устни нямо се мърдаха — той очевидно броеше нещо на ум. П. Вежинов, ДВ, 19. Сички тъжно мълчаха.. Иван чакаше, гледаше ги нямо в устата, кога ще произнесат дума. Ил. Блъсков, ИС, 116. През двора пропищи / куршум; след него друг. И нямо се кръстосват / юнашки погледи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 267. ● Обр. Но ето изведнъж нощта изпъпля... / Водите светят нямо... де се крие / луната ощ? К. Христов, ПХ (превод), 62.

Виж повече