обгръ̀щам - първо лице, единствено число, сегашно време обгръ̀щаш - второ лице, единствено число, сегашно време обгръ̀ща - трето лице, единствено число, минало свършено време обгръ̀щаме - първо лице, множествено число, сегашно време обгръ̀щате - второ лице, множествено число, сегашно време обгръ̀щат - трето лице, множествено число, сегашно време обгръ̀щах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обгръ̀щахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обгръ̀щахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обгръ̀щаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обгръ̀щаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обгръ̀щай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обгръ̀щайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обгръ̀щащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обгръ̀щащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обгръ̀щащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обгръ̀щаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обгръ̀щащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обгръ̀щащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обгръ̀щащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обгръ̀щащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обгръ̀щащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обгръ̀щайки - деепричастие обгръ̀щал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обгръ̀щалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обгръ̀щалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обгръ̀щала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обгръ̀щалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обгръ̀щало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обгръ̀щалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обгръ̀щали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обгръ̀щалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обгръ̀щан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обгръ̀щания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обгръ̀щаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обгръ̀щана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обгръ̀щаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обгръ̀щано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обгръ̀щаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обгръ̀щани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обгръ̀щаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБГРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; обгъ̀рна, -еш, мин. св. -ах,
прич. мин. страд. обгъ̀рнат, св., прех. 1. Обхващам, прегръщам изцяло някого или нещо с ръце; обвивам. Ценка плачеше и все повече ме обгръщаше със слабите си ръчички. Сл. Трънски, Н, 186. Аз чувствувам до лицето си топлотата на устни, които се доближават — на раменете си трепета на десница, която ме обгръща — в гърдите си прѝлива на едно море нежност, която ме задъхва. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 247. Дамян се разнежи, разшава рамото си, предпазливо отхвърли десницата си, и я обгърна през кръста. К. Петканов, ДЧ, 162. Като мина на отвъдната страна на къщата, погледът му зърна веднага кух почернял дънер, дебел колкото да го обгърнат двама души. Ст. Загорчинов, ДП, 211. ● Обр. Тиха и топла нощ обгърна селото. Й. Йовков, Ж 1945, 170.Виж повече2. За тъкан, дреха, наметало и под. — покривам някого или нещо от всичките му страни; обвивам, загръщам. Раковски не можеше да отдели погледа си от нейното лице.. и от това вишнево кадифе, което об- гръщаше тънкото, стройно тяло на девойката. „Колко е красива“ — мислеше си той. Ст. Дичев, ЗС I, 289. Кой и какъв беше тоя конник, не можеше да се види поради тъмната наметка,.., която го обгръщаше от глава до пети и скриваше неговите дрехи. Ст. Загорчинов, ДП, 263-264. Шареният пеньоар едва обгръщаше дебелото ѝ тяло. К. Калчев, ДНГ, 108. Тя се вижда булка,.. Воал тънък,.., я обгръща от главата до петите. Елин Пелин, Съч. II, 112-113.
3. Прен. За дим, мъгла и под. — обвивам, обхващам нещо или някого от всички страни. Някой беше хвърлил сухи корени в огъня и пламъкът се вдигаше, ала димът отиваше към входа и обгръщаше човека.. затова не можахме да го познаем. А. Дончев, ВР, 234. Мъглите отново ни обгръщаха. Играеха около нас, боричкаха се.. лудееха из планината. Ст. Станчев, ПЯС, 54-55. Човекът говореше и гласът му не нарушаваше тишината. Напротив, мекият му тембър отиваше много и на мълчаливото общуване по другите маси, и на топлия мирис на кафе, който ни обгръщаше отвсякъде. С. Северняк, ВСД, 30. Кълба черен дим заизлизаха от желязната ноздра на локомотива, поиздигнаха се нагоре, посивяха и, притиснати от влажната есенна привечер, повърнаха се и обгърнаха гарата. Р, 1926, бр. 225, 1. Буен огън обгърна одаята. Д. Спространов, ОП, 256.
4. Разположен съм, намирам се около някого или нещо; обкръжавам, обграждам, опасвам, обикалям, заграждам2. Хълмове са обгърнали долината, в която е разположен градът. Т. Кюранов, АП, 78. Тя [котловината] ме опиваше с чаруващата си красота. От всички страни се надигат високи, зелени рътлини и я обгръщат като рамка. Н. Попфилипов, РЛ, 3. Огромните модерни заводи и фабрики.. като пояс са обгърнали целия град. М. Грубешлиева, ПИУ, 164. Върбите, що обгръщаха бистрата.. чешма, хвърлиха продълговата сянка към бялата могила, по която стояха разпрострени бели кенарени платна. Ц. Церковски, Съч. III, 23. // Остар. Обкръжавам, обграждам. Нападащите сили обгръщат отвред отреда на генерал Бема. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 154. Одрин, наближава твоя час! / Виж, обгръщат те орлите наши. / Силом, миром ти си в нашта власт, / скоро в теб ще чукнем пълни чаши. Ив. Вазов, Съч. V, 19. И тази реч дотолкоз се понравила, дотолкоз увлякла сичките, щото когато Перикъл слязъл от катедрата, жените стремително го обгърнали. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 203.
5. Прен. Остар. Включвам в състава, в границите, пределите си напълно, изцяло нещо или някого, всичко или всички; обхващам, обемам, обсягам. Току-що появилият се том обгръща началото на българското възраждане. БР, 1931, кн. 6, 215. Турската империя тогава е била необятна. Освен целият Балкански полуостров, тя е обгръщала вече Румъния с част от южна Русия, а също и цяла Унгария. А. Страшимиров, Съч. V, 191. Любопитна е организацията на това народно опълчение. То трябваше да обгръща всички българи, по-млади от 40 години. С. Радев, ССБ I, 205. Преди всичко думата дюлгерин в Родопите има по-широко понятие, защото тя не обгръща само един строго определен вид работа. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 171. // Включвам в състава или в обема, в границите на нещо друго нещо напълно, изцяло; обхващам. Близо три десетилетия авторът е обгърнал в четирите си романа. Ал. Пешев, ЛФ, 1958, бр. 49, 2. Църковната разпра е тема едва що зачекната. И други ще пишат по нея. Едни ще я обгърнат цяла със своите трудове, други ще осветлят само известни страни в нея. К. Величков, ПССъч. VIII, 272.
6. Прен. За чувство, мисъл, желание и под. — обхващам, обладавам изцяло някого; обземам. Едно спокойствие, лъжовно може би ни обгръщаше и нам не ни оставаше нищо друго, освен да събираме сили да гледаме или да разговаряме. Ст. Дичев, Р, 178. Страх ужасен, неимоверен, до полуда страх обгръща цялото същество на Мойше. Ал. Константинов, Съч., 229. Тя разбираше вече, че падналият от скалата човек е той, представяше си дори местността и едно тихо състрадание обгърна душата ѝ. Й. Стоянов, ПД, 9. Има една обща любов, която сичко обгръща, която в снагата си никоги не ослаблява и трае до века! Г. Йошев, ЧБ (превод), 117.
7. Прен. Обикн. с предл. с и в съчет. със същ. п о г л е д, о ч и. Гледам, разглеждам внимателно някого или нещо, като го обхващам в целия му ръст или в цялата му площ, обем. И така аз отидох в тоя далечен град и обгърнах с поглед планинските възвишения, които го обграждаха. А. Тодоров, СбСт, 46. Обгърна с живите си, големи, кръгли очи струпаните хора и.. дигна високо десницата си. Г. Караславов, ОХ III, 124-125. Лицето ѝ стана сериозно, очите ѝ се разтвориха широко срещу младия човек. Обгърна го цял с бърз, съсредоточен поглед. Д. Талев, СК, 108.
8. Прен. С предл. с и в съчет. с о б и ч, г р и ж и, в н и м а н и е и под. Проявявам към някого обич, грижи и под.; обкръжавам, обграждам. Ако вие се грижите за тях [фиданките], ако ги обгръщате с обич, те ще пораснат много големи дървета. Цв. Чалъков, ЗИК, 36. Родният дом обгърна госта с непринудената радост на всичките му мили същества. Г. Русафов, ИТБД, 127. От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти? Н. Лилиев, С 1932, 34. обгръщам се, обгърна се I. Страд. от обгръщам. Мъчно е да се опише и да се обгърне с преценките и разбиранията на ума, както беше мъчно да се разпознае кои от хилядите загинали войници бяха умрели от рани и кои.. бяха издъхнали в последните конвулсии на холерата. Й. Йовков, Разк. III, 104-105. От техните [на пагодите] върхове,.., се обгръща като в длан целият комплекс около езерото. ВН, 1959, бр. 2518, 4. II. Взаим. от обгръщам в 1 и 8 знач. Горка Даша, колко беше / повянала и бледна, / като листо трепереше / върху Ненча падна... / Обгърнаха ся двама живи — / не ся разделиха — / пуснаха ся, навеч — мрътви, / и нищо не щяха. Ц. Гинчев, ДТ, 109.
— Други (остар. и диал.) форми: о б г р а̀ щ а м, о б г р ъ̀ т а м, о б и г р ъ̀ т а м, о б и г р ъ̀ щ а м.