обективѝзъм - единствено число, нечленувано обективѝзма - единствено число, членувано - непълен член обективѝзмът - единствено число, членувано - пълен член
1 обективизъм - обективност - непредубеденост (книж.) - безпристрастие - безпристрастност - справедливост
ОБЕКТИВЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Напревление в гносеологията, което приписва на познанието пълно постигане на реални предмети и обективни идеи.
За да намаля опасността от обективизъм, взех предвид мненията, които съм чул да изказват някои от най-добрите математици на нашето време. Вселена 70, 20.Виж повече2. Филос. Направление в етиката, което признава обективните ценности и се стреми да издигне обективни цели на нравственото поведение.
3. Изк. Склонност или стремеж към възпроизвеждане на явленията от живота извън тяхното идейно социално-философско осмисляне, към фактографско изображение в литературата и изкуството без изтъкване или открояване на оценката или позицията на автора на художественото произведение. Тази описателност обикновено е издържана в един равен, спокоен тон, без достатъчно творческа развълнуваност и.. без достатъчно ясно изразено отношение на автора към отразявания обект. Оттук и впечатлението за известен обективизъм, който се налага все още в някои от произведенията на Радоев. С, 1951, кн. 7, 186. В.. статична описателност авторът изпада и в редица други случаи, било като разказва протоколно живота на някой несретник.. било като излага точно някое събитие.. В тия случаи той става жертва на така наречения художествен обективизъм. Ив. Богданов, СП, 281.