обеща̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време
обеща̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време
обеща̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време
обеща̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време
обеща̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време
обеща̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време
обеща̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
обеща̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
обеща̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
обеща̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
обеща̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
обеща̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
обеща̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
обеща̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
обеща̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
обеща̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
обеща̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
обеща̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
обеща̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
обеща̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
обеща̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
обеща̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
обеща̀вайки - деепричастие
обеща̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
обеща̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
обеща̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
обеща̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
обеща̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
обеща̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
обеща̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
обеща̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
обеща̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
обеща̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
обеща̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
обеща̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
обеща̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
обеща̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
обеща̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
обеща̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
обеща̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
обеща̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБЕЩА̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който обещава (във 2 знач.), дава надежди за нещо. Тя стана и се приближи до него. Откри се улейчето на гърдите ѝ.. По устните ѝ мина нежна, обещаваща усмивка. Д. Спространов, С, 1966, 173. Нейната обещаваща любезност ги обнадеждваше: те се самоизмамваха, че са спечелили сърцето ѝ и се въртяхя около нея омагьосани, измествайки се един друг. М. Кремен, РЯ, 317.