обля̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време обля̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време обля̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време обля̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време обля̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време обля̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време обля̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обля̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обля̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обля̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обля̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обля̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обля̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обля̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обля̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обля̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обля̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обля̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обля̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обля̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обля̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обля̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обля̀гайки - деепричастие обля̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обля̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обля̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обля̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обля̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обля̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обля̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обля̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обля̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обля̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обля̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обля̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обля̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обля̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обля̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обля̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обля̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обля̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБЛЯ̀ГАМ1, -аш, несв.; облèгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. облèгнат, св., прех. 1. Разг. Допирам нещо до друго, до някаква повърхност, за да го закрепя в определено, обикн. вертикално, изправено положение; опирам, подпирам. Най-после останах сама в бараката. Облегнах малкото си огледало върху куфара. Бл. Димитрова, ПКС, 7. Нимфидора.. облегна дръжката на метлата до гърдите си и опря запретнатите си ръце на хълбоците. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 99. На дървото, което са намирало близо до огъня, биле окачени юзди.. и конски торби. Шест пушки биле облегнати на дървото. Л. Каравелов, Съч. IV, 153. // Допирам тялото си или част от тялото си до нещо, до някаква повърхност за по-голяма устойчивост или за удобство; опирам, подпирам. Изкачвах се на тавана, облягах лакти върху перваза на едно тясно прозорче и оттам наблюдавах владенията си. А. Гуляшки, ДМС, 177. Нейко заклати снага, отиде при жените, облегна гръб на снопите и заслуша. К. Петканов, МЗК, 83. Колкото си ми хубава, Милкано, колко си ми гиздава... А косата ти е тънка свила и се къдри между пръстите ми... Облегни глава на коляното ми, не бой се от нищо, облегни глава. Р. Стоянов, М, 51.Виж повече2. Непрех. Диал. Облягам се (във 2 знач.). Двайсет и петте трудодни са добра прибавка към пенсийките — неговата и на баба Тренчовица. Не облягат старците ни на снахи, ни на зетьове. М. Кюркчиев, ВВ, 131. Облегнали сме само на Ивана. Н. Геров, РБЯ III, 302.
3. Остар. и диал. С предл. в ъ р х у, в р ъ з. Възлагам, стоварвам, струпвам (работа, задължение и под.) на някого. След смъртта на царица Мария той сичките си работи облегна връз комиса, който отколе бе приучил царя да бъде мързелив и тежък на работа. Е. Мутева, РБЦ (превод), 17.
4. Непрех. Остар. За грижа, задължение, отговорност и под. — оставам, падам върху някого, поемам се от някого; лягам. Аз бях твърде много залисан както с нарежданието на печатницата, така и с други някои работи, които бяха облегнали само на мене. Хр. Ботев, Съч. 1929, 400.
5. Прен. Остар. Книж. Базирам. Българското освободително движение трябва да отхвърли веднъж завинаги всяка чужда помощ.. и да облегне освободителната борба върху собствените сили на народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 105. В последвалия в Цариград турско-български договор нашата дипломация не можеше да не уважи принципа .., на който тя облягаше притязанията си по съединението на Румелия с България. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 69.
6. Прен. Остар. В съчет. с н а д е ж д а, в я р а, у п о в а н и е и под. и с друго същ. с предл. н а, в ъ р х у. Свързвам своите надежди, вяра, упование и под. с някого, с нещо, възлагам надеждите си на някого, на нещо. Най-добрите свои упования, вярата си в бъдещето [Йордан Маринополски] обляга върху младежта. Ив. Богданов, СП, 110. Как трябва убо ние сега да постъпиме.. в такива преважни обстоятелства, да би могли да достигнеме до желаемаго си успеха? На кого да облегнеме надеждите си? Г. С. Раковски, БВВ, 39. облягам се, облегна се страд. от облягам в 1 и 5 знач. Около врата и раменете на клиентката се поставят две хавлиени кърпи.. Главата се навежда леко назад и се обляга на легена. Г. Георгиев и др., ФПБ, 47.
ОБЛЯ̀ГАМ СЕ несв.; облèгна се св., непрех. 1. Обикн. с предл. н а. Допирам се до някаква повърхност, до нещо така, че то да понесе тежестта ми за по-голяма устойчивост или за удобство; опирам се, подпирам се. Демна не отговори, погледна Найдена, пристъпи към него и се облегна на рамото му. К. Петканов, ОБ, 201. Асен впряга старата кобила, обляга се на канатата и гледа закачливо девойчето. К. Константинов, СЧЗ, 169. Поспираше се, облягаше се на пушката си и гледаше наляво, гледаше надясно. Й. Йовков, СЛ, 186. Тончо Славеят седнал турски и облегнал са с десния лакът на една от шарените жълто-черни возглавници. Л. Каравелов, Съч. II, 84. Ела, облегни се на мойта ръка. / Нощта е беззвездна. Така — / по-крепко. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 33. // Като седя, допирам плътно гърба си до нещо за удобство. Седни, како, настани се на миндерчето! .. Ха така! Ха, подигни се, качи си краката горе! Облегни се. Тъй, тъй. Удобно да ти е. Чудомир, Избр. пр, 140. Той хвана с една ръка дръжката на сребърната си сабя, другата .. сложи върху гърба на канапето. Красивата Ефросина се облегна назад и докосна с рамо ръката на генерала. Ст. Дичев, ЗС I, 258. Морни от вечерята, сватбарите са се облегнали на столовете и тютюневият пушек налягва върху трапезата. П. Тодоров, И II, 9. // Рядко. За сграда, постройка и под. — допирам се плътно със задната или страничната си част до нещо; опирам се. Антаблеман опасва църквата, а продължава и върху издадените встрани триосни крила, с които тя се обляга на разположената зад нея манастирска сграда. М. Бичев, АНВ, 132. Теодосий тръгна по пътечката, която леко възлизаше към манастира. Добророман го настигна и му посочи една килия, която се облягаше на един вековен бряст, най-близо до реката. Ст. Загорчинов, ДП, 204-205.
2. Прен. Разчитам, уповавам се, осланям се, надявам се на някого, на нещо; опирам се. Големите въоръжени действия, разиграли се из Търновско, всъщност били борба между Тръстениклиоглу (разчитащ на местния аян) и Пазвантоглу (който се облягал на кърджалийските съединения). В. Мутафчиева, КВ, 212. От днес нататък всеки ден, за всичко, всеки ще трябва да се облегне сам на себе си, на собствените си мускули, на собствения си разум и сърце. Й. Радичков, ГП, 66. Очакваха войната да свърши до зимата. Но дори и Въкрил Воденичаров им каза, че на това много не трябва да се облягат. Г. Караславов, ОХ II, 245. Женските прегръдки не са достатъчни да дадат мирен сън на един цар: потребно е да се обляга още и на десет хиляди копия. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 148. България се облегна изключително на поддръжката на Тройния съюз, понеже Русия се обяви против княза. С, 1894, бр. 1508, 1.
3. Прен. Имам за основа, за изходно начало нещо, изхождам от нещо; основавам се, опирам се, базирам се. Всеки производствен процес в най-широк смисъл се обляга на механиката. Физ. VIII кл 1980, 7. Понеже му липсва конструктивно въображение,.. той [Ив. Ст. Андрейчин] изхожда предимно от личните си преживявания, обляга се върху действителни случки, черпи поводи от чужди художествени творби. Ив. Богданов, СП, 179. Хипарх и Птоломей, истинните гръцки астрономи, отхвърлили учението, което са облягало на таквизи пусти и безсмислени доводи. Д. Витанов, НС (превод), 44. Сега да разгледаме някои чудни явления, които ся видят през стъклени лещи и които ся облягат на ломението на светлината. Й. Груев, Ф (превод), 135.
4. Диал. Лежа, излежавам се без да върша някаква работа. Облегнал ся е, та не ще ничто да похване. Н. Геров, РБЯ III, 302.
◊ Облягам се като бербер. Диал. Чувствувам се удобно, разположил съм се добре. Облягам се като на бащиното си коляно. Диал. Самоуверено, без основание разчитам на подкрепа от човек, който съвсем не е длъжен да ми бъде в помощ. Облягам се / облегна се на гърба на някого; облягам се / облегна се на нечий (някакъв) гръб. Разг. Разчитам изцяло на подкрепата, на помощта на някого. Барем да беше здрава в очите, пак би взела чужда работа, пак би изкарала некоя кора хляб:.. все би било некоя помощ, все не би се облегнала съвсем на бащин гръб. М. Георгиев, Избр. разк., 238. Нима и Любобратич щеше да ги трепе по хиляди тия кучета [турците], ако да се не облягаше на силен гръб? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 116.
ОБЛЯ̀ГАМ2, -аш, несв.; облèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. облèгнат, св., прех. Остар. Книж. Обкръжавам, обсаждам. Войската, като отстъпи, облегна сичкий град и от немане работа захвана да плени и пали околните села. Н. Бончев, ТБ (превод), 41. облягам се, облегна се страд.
— От рус. облегать.