Основна форма: образу̀вам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

образу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време
образу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време
образу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време
образу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време
образу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време
образу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време
образу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
образу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
образу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
образу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
образу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
образу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
образу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
образу̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
образу̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
образу̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
образу̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
образу̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
образу̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
образу̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
образу̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
образу̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
образу̀вайки - деепричастие
образу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
образу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
образу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
образу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
образу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
образу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
образу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
образу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
образу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
образу̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
образу̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
образу̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
образу̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
образу̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
образу̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
образу̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
образу̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
образу̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 изграждам - създавам - формирам (книж.) - основавам - учредявам (книж.) - образувам - сформирам (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ОБРАЗУ̀ВАМ, -аш,

несв., прех. 1. Съставлявам, представлявам нещо от само себе си. Нощта образуваше черна стена около скитника. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. Като стигнете в живописното село Власи, пред вас се изпречват не по-малко величествени скали, прорязани в дъното от същата буйна Ерма и образуват чудесния пролом Ждрело. Ал. Константинов, Съч., 104. Някъде огромните блокове образуваха един вид пещери, през които минуваше водата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 71. Всички пушеха и кълбата от дим, които изпущаха, образуваха над главите на присъствующите истински облак. К. величков, ПССъч. I, 28. След време децата видяха, че граховите коренчета.. достигнаха почти до дъното на стъклената чаша, а зелените листа израстнаха и образуваха едно стебло. ИЗ 1874-1881, 1882, 67.

2. Давам начало на нещо, създавам, произвеждам нещо. Най-важното свойство на киселините е способността им да образуват соли. Хим. VII кл, 1950, 77. Ако обаче загреем смес от водород и йодни пари, взети в еквивалентни количества в затворена тръба, ще установим, че при по-висока температура двата елемента почват да се съединяват, като образуват йодоводород. Хим. VII кл, 1950, 39. Зелето образува множество едри листа. Бтн. V и VI кл. (превод), 98. От плесенясалите и почернели стени течеше вода, и влагата.. беше образувала отвратителна лепкава смес. К. Величков, ПССъч. I, 32.

3. Основавам, учредявам нещо. Учените пишат книги за народа, образуват дружества, ходят сред народа, а богатите не дават своето. Д. Талев, ПК, 207. За секретарки [на фирми] могат да бъдат избирани хубавички и приятни във всяко отношение жени, но и те са все пак само жени и следователно нямат амбиции да образуват самостоятелни фирми, след като изучат тайните на професията. П. Спасов, ХлХ, 9. Говорих и с хората, и с кооператорите. Така и така, казвам, образувахме и ние кооперация. Ст. Даскалов, БМ, 23. — Тази сутрин в 10 часа г-н Бриян съобщи на председателя на републиката [Франция], че приема да образува новия кабинет. БД, 1909, бр. 1, 3.

4. Представлявам част от нещо, влизам в състава на нещо; съставлявам. Рекоха преди няколко години, че ще направят кооперация и я направиха. Колко разкарвания — кои са хората, дето я образуват, честни ли са, благонадеждни ли са.., мотаха преписката с месеци, докато най-после им разрешиха. Ст. Даскалов, БМ, 29. Навред разсипани зидове, разграднини, пепел, купища от рухнали стени.. Това беше всичко, което оставаше от няколко махали, които образуваха най-добрата част на градеца. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 5.

5. Юрид. В съчет със същ. д е л о, п р о ц е с и под. Предизвиквам, възбуждам това, което означава съществителното. Ако Сами е проговорил, те [полицаите] нямаше да го убият, а щяха да продължат да го разпитват, да образуват дело, да го използуват при съдебното дирене. Д. Ангелов, ЖС, 287. Следователят бе готов да образува веднага следствено дело.., но едно непредвидено и неприятно обстоятелство го принуди да се замисли не нашега. И. Петров, ПР, 87. Те [солунските атентатори] решават да умрат и за да не дадат възможност на турските власти да образуват процес. Е. Каранфилов, СА (П. Шатев, МПР), 10. образувам се страд. Вече от години наред там е положено началото на много инициативи.. Образува се с жар и кооперация. Елин Пелин, Съч. IV, 140-141. — Ти, като прокурор, не можеш ли да прекратиш преписката?.. — Там е въпросът, че Саваков няма да изпрати преписката на мене, а на прокурора при военно-полевия съд. — И после? — После ще се образува дело. Д. Ангелов, ЖС, 144.

ОБРАЗУ̀ВАМ СЕ несв.; непрех. Започвам да съществувам, създавам се, появявам се. Тая пясъчна ивица правеше малък завой на дясно, така че, докато от едната ѝ страна океанът се простираше като безбройна степ, от другата страна се образуваше обширен залив. Ал. Бабек, МЕ, 83.

Виж повече