обра̀т - единствено число, нечленувано обра̀та - бройна форма обра̀тът - единствено число, членувано - пълен член обра̀ти - множествено число, нечленувано обра̀тите - множествено число, членувано
ОБРА̀Т м. 1. Книж. Рязка промяна в положението, в хода на нещо. Падането на Плевенската крепост на 10 декември 1877 г. предизвикало обрат в развитието на военните действия. От отбрана руските войски преминали в устремно настъпление. Отеч., 1978, кн. 4-5, 24. Речите му се помнят, в тях винаги присъствува един нов, неочакван аргумент, някакъв обрат на мисълта, който изненадва и внушава уважение. Др. Асенов, ТКНП, 115. Случваха се в историята неочаквани обрати, когато боят е бил спечелван на прага на поражението. Л. Стоянов, Б, 127. Самите висши военни между русите почнаха да предчувствуват обрата, който се готвеше. С. Радев, ССБ I, 27.
2. Езикозн. Своеобразно съчетание на думи или на граматически форми; конструкция.