обстоя̀телствен - единствено число, мъжки род, нечленувано обстоя̀телствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обстоя̀телственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обстоя̀телствена - единствено число, женски род, нечленувано обстоя̀телствената - единствено число, женски род, членувано обстоя̀телствено - единствено число, среден род, нечленувано обстоя̀телственото - единствено число, среден род, членувано обстоя̀телствени - множествено число, нечленувано обстоя̀телствените - множествено число, членувано
1 пълно - изчерпателно - обстойно - обширно - подробно - пространно - надълго (разг.) - нашироко (разг.) - обстоятелствено - обстоятелно - детайлно (книж.)
ОБСТОЯ̀ТЕЛСТВЕНО.
Книж. Нареч. от обстоятелствен; обстоятелно, подробно, изчерпателно. Кметът разправи надълго и обстоятелствено работата. Ив. Вазов, Съч. VI, 204. Где, как и при какво положение и състояние на духа се е написала тая песен [„На прощаване“], Киро Тулешков,.., ни обажда обстоятелствено. З. Стоянов, ХБ, 100. Маждраков начаса ще я [цицината] прегледа, ако е на видно място. А ако не — ще те разпитва най-обстоятелствено какви особености има и какви усещания предизвиква тя у теб. Сп. Йончев, ЩД, 38. Ще се спра по-обстоятелствено на песента на Гретхен от Гьоте, за да покажа какъв критически буламач е забъркал г. Страшимиров. П. П. СлавейкоВ, Събр. съч. VI (2), 272.Виж повече