обусла̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време обусла̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време обусла̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време обусла̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време обусла̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време обусла̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време обусла̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време обусла̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обусла̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обусла̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обусла̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обусла̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение обусла̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обусла̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обусла̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обусла̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обусла̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обусла̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обусла̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обусла̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обусла̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обусла̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обусла̀вяйки - деепричастие обусла̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обусла̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обусла̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обусла̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обусла̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обусла̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обусла̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обусла̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обусла̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обусла̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обусла̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обусла̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обусла̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обусла̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обусла̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обусла̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обусла̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обусла̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБУСЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; обусловя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Съм, бивам условие, причина нещо да съществува с определена специфика или да се проявява, развива по определен начин; определям. Тази просто фантастична гъстота на населението обуславя и начина на живеене и създава характерната особеност на града [Ню Йорк] и жителите му с вечно бързане, неуморим кипеж и безкрайно разнообразие. Г. Белев, КВА, 73. Всичко, що българинът преживява, е обусловено от положението му като роб. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 8. Стопанската затвореност и откъснатост на отделните задруги, села и области, обуславяше както феодалната — административна и политическа — съчлененост, така и духовната разпокъсаност на населението. Ив. Хаджийски, БДНН I, 2. Вътрешното плато е изградено предимно от стари скали, в най-древните геологически времена те са били нагънати, но гънките били подложени продължително на разрушителната дейност на течащите води и вятъра, затова били заравнени. Това е обусловило общата заравненост на платото. Л. Мелнишки, Н, 6. // Имам решаващо, определящо значение за съществуването на някакво явление, отношение и под.; предопределям. Боян Пенев се сближи за година-две с мене.. Нашите отношения бяха по-малко на литературна, отколкото на чисто човешка основа. Разбира се, целият ни живот -..- беше обречен на литературата, но то беше нещо дадено, известно и не то обуславяше нашите връзки. К. Константинов, ППГ, 342-343. Не, поне у нас естественият ход на нещата изисква сега да се схванат палиативните нужди на грамадното мнозинство, та чрез това да се сплоти обществена сила, която да наложи в страната власт, съответна на вътрешните ни нужди, а съответна и на отношенията ни към чуждите държави, що обуславят съществуването ни като държава и окръглянето ни като народ. А. Страшимиров, Съч. I, 255. Под система ще разбираме отделянето в хода на изучаването на дадено явление на елементите, които го обуславят, заедно с техните взаимни връзки. Матем., 1966, кн. 5, 3. В борбата за съществуване побеждават най-добре приспособените организми и техните качества се предават по наследство. Като се натрупат и се предават по наследство, тези качества обуславят появата на нови животински и растителни видове. Ист. VIII кл, 136. обуславям се, обусловя се страд. и взаим. Разрастването на градските центрове се обуславя преди всичко от големия приток на разорени селяни. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Същността на тази икономическа основа [на обществото] се обуславя от формите на собственост върху средствата за производство. МПр VIII кл, 59. Вътрешните и външните земни сили са винаги във връзка и взаимно се обуславят. Геогр. VIII кл, 73.Виж повече