овчеду̀шие - единствено число, нечленувано овчеду̀шието - единствено число, членувано
ОВЧЕДУ̀ШИЕ, мн. няма, ср. Качество и проява, поведение на овчедушен.
Знайте вие, окаяни, че с овчедушие няма да спасите душата си. Защото писано е: еднакво са виновни пред Бога и тези, които грешат, и тези, които прикриват греха. М. Смилова, ДСВ, 242-243. Нито жест на самопризнание, нито намек за оня, престъпните заповеди на когото те изпълняваха с унизително овчедушие. Д. Казасов, ВП, 161. Поетът бичува овчедушието и робското примирение на някои слоеве от народа. Лит. Х кл., 175.Виж повече