ого̀ля - първо лице, единствено число, сегашно време ого̀лиш - второ лице, единствено число, сегашно време ого̀ли - трето лице, единствено число, минало свършено време ого̀лим - първо лице, множествено число, сегашно време ого̀лите - второ лице, множествено число, сегашно време ого̀лят - трето лице, множествено число, сегашно време ого̀лих - първо лице, единствено число, минало свършено време ого̀лихме - първо лице, множествено число, минало свършено време ого̀лихте - второ лице, множествено число, минало свършено време ого̀лиха - трето лице, множествено число, минало свършено време ого̀лех - първо лице, единствено число, минало несвършено време ого̀леше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ого̀лехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ого̀лехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ого̀леха - трето лице, множествено число, минало несвършено време оголѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение оголѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ого̀лил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ого̀лилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ого̀лилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ого̀лила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ого̀лилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ого̀лило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ого̀лилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ого̀лили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ого̀лилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ого̀лел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ого̀лела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ого̀лело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ого̀лели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ого̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ого̀ления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ого̀леният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ого̀лена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ого̀лената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ого̀лено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ого̀леното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ого̀лени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ого̀лените - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОГО̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оголя като прил. 1. За човешко и животинско тяло или негова част — който е без естественото си покритие (месо, косми, кожа); оголял, гол. Той имаше рядка сива коса, която напразно се мъчеше да прикрие оголеното му теме. К, 1967, кн. 7, 1. Тя имаше хубави, зелени очи, но почти без мигли .. Той отново вдигна очи към тия оголени клепачи. М. Грубешлиева, ПИУ, 11. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, захапал оголена животинска кост. А. Каралйичев, ТР, 40. Оголен череп. // За зъби (на животно) — който се показва, вижда застрашително поради враждебно отношение на животното към някого. На ръба на поляната, над пътя, изскочиха четири-пет огромни овчарски псета, рунтави като мечки, с железни оглавници на вратовете и с оголени зъби. А. Дончев, ВР, 13. Вълкът ме видя, но не се спря, а тръгна срещу мене с настръхнала козина и оголени зъби, решен да се хвърли отгоре ми. И. Петров, ЛГ, 107-108.
2. За човешко тяло и негови части — който не е покрит с дреха, облекло; разголен. Ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по камените человекоподобни същества, оголените меса на които изглеждаха като бледни петна под прогнилите изпокъсани одежди Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 75. Той [Евгени] .. нареди да пренесат Росинка веднага в операционната зала и сам се зае с нея. .. Мила, мила! — галеха треперещите му пръсти оголеното ѝ бяло рамо. Д. Ангелов, ЖС, 288. Оголени колене.
3. За растение, растителност — който е останал без листа, шума; оголял. Край дънера на оголено дърво,.., лежеше труп. Хр. Смирненски, Съч. III, 226. Студеният октомврийски вятър клатеше оголените храсти в градската градина и яростно разлюшкваше поройния дъжд. М. Грубешлиева, ПИУ, 175. В далечината тъмнее оголена горичка. З. Сребров, Избр. разк., 122. Зима налегна оголени вейки, / вихрено гордо време лети! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 168. // За площ, обикн. растителна — който е без трева, растителност; открит, гол, оголял. Под самите склонове на планината, отдето нагоре се подемат балканските чуки и долища, а надоле се спуща към селото широкото оголено поле, се е свряла гиздавата Букова Поляна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Скоро служебният файтон на Тенев леко се понесе по прекия път за Старосел сред оголени ниви, пожълтели царевици и печална, дълбоко напукана от сушата земя. Ст. Марков, ДБ, 314. Четниците му лазеха край оградите, един след друг прибягваха по оголените места и като оставиха един убит, навлязоха в стария буренясал окоп, а оттам в дола. Ем. Станев, ИК III и IV, 467. Оголен хълм.
4. Който е пуст, празен, в който няма нещо, с което е бил изпълнен или покрит; оголял. Ще утихне оголеното крайбрежие, и в черната му длан, / сред пясъка и водораслите ще блеснат влажни раковини. Е. Багряна, ВС, 77. Научи са за цените на бакалската стока, упазари колкото му трябаше,.., и в няколко дни изпълни и нареди сичко добре, изново оголените два дюгена са украсиха околовръст със стока. Ил. Блъсков, ПБ II, 56-57.
5. Който е останал без обикновеното си покритие, покривало, обвивка и под.; гол, открит. Очите и на двамата се спряха върху оголената пружина на кревата. М. Грубешлиева, ПП, 121. Русият бързо докосна ръката на Пешо с оголените жици. Електрическата искра разтърси слабичкото тяло на момчето. П. Вежинов, СО, 148. Селяните, които идваха в дюкяна на баща ми, въртяха разговорите си все около опасността от измръзване на оголените посеви. Г. Белев, ПЕМ, 21. Поради дезинфекциозната си сила то [лекарството за зъби] .. премахва чувствителността на оголените, вследствие обелвание на венците, зъбни шийки. БД, 1909, бр. 1, 4. Оголена сабя. ● Обр. Тя [Ирина] беше направила още една крачка към разбиране на истинския му образ, виждаше го [Борис] оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство. Д. Димов, Т, 341.
6. За сграда, стени — който е останал без покрив, прозорци и др. обикн. вследствие на разрушение; оголял. Грамади срутени къщи и над тях — високи, оголени стени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 43. На покрива на къщата се покатериха няколко стражари. Те се изправиха,.., и започнаха да чупят керемидите с брадви.. Над оголения и ощърбен покрив остана да стърчи някак самотно и чудновато само тухленият комин. Г. Караславов, Избр. съч. V, 199. В полите на тия два акропола, оголени, овдовели и обезчестени, се гушат сега нововремски, малки, неважни къщици. Ив. Вазов, Съч. XIV, 29.
7. Прен. Остар и диал. Който е лишен от материални средства, имущество и живее в недоимък, бедно; обеднял, осиромашал, оголял. Дядо Колю беше свършил отдавна своя разказ и чакаше с отчаяно нетърпение разрешението на жизнения за него въпрос, от който зависеше не само неговата съдба, но и съдбата на неговите оголени деца. М. Георгиев, Избр. разк., 218. Изпращат са бюлюкбашии по селата да сбират пари за данъци от оголените, обраните и боси бедняци българе! НБ, 1876, бр. 36, 142. Татарите грабят, оголят/ народа оголен, ограбен. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 62.
8. Остар. Обикн. с предл. о т. Който е останал без нещо, лишен е от нещо, назовано от съществителното след предлога; оголял. Пред мене стоеше неумолима, оголена от всяко облекчително извинение, лековерността, с която се беше предприело [въстанието]. К. Величков, ППСъч. I, 15. Человече! Каква полза има за теб от това [славата], когато ти,.., щеш да бъдеш длъжен да останеш пуст .. освен това оголен от всяка добринка. П. Р. Славейков, СК, 11. Каква наслада болна душата жадно пие / във шопота чаровен, в покоя на гората! / Шум есенен прощален на вехнещата младост, / въздишка на живота от блянове оголен. Ив. Вазов, Съч. III, 72.