ока̀яница - единствено число, нечленувано ока̀яницата - единствено число, членувано ока̀яници - множествено число, нечленувано ока̀яниците - множествено число, членувано
ОКА̀ЯНИЦА
ж. Остар. Книж. Окаяна жена; нещастница, злощастница. А после с необорими факти ще докаже пред духовния съд измяната ѝ — ще я опозори. Ще си вземе Любчо и ще я остави сама, като последна окаяница. Д. Калфов, Избр. разк., 351. — Окаянице, вразуми се! Ив. Вазов, Съч. ХIII, 106.Виж повече