оконча̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време оконча̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време оконча̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време оконча̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време оконча̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време оконча̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време оконча̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време оконча̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време оконча̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време оконча̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време оконча̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време оконча̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение оконча̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение оконча̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оконча̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие оконча̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие оконча̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оконча̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие оконча̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оконча̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие оконча̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие оконча̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие оконча̀вайки - деепричастие оконча̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие оконча̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие оконча̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие оконча̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие оконча̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие оконча̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие оконча̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие оконча̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие оконча̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ОКОНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; (остар.) око̀нча, -иш,
мин. св. -их, св. 1. Непрех. Само несв. с предл. н а. Грам. Имам за окончание, като завършек. Съществителните имена от женски род окончават най-често на съгласна а.Виж повече2. Прех. Остар. Книж. Свършвам, завършвам, довършвам нещо. Като нещо започнеш, с прилежание да го окончаваш. А. Гранитски, ПР (превод), 114. Понеже листът ни е малък, затова окончаваме днес заглавието си с гореречений политический документ. ДЗ, 1867, бр. 42, 155. Окончих курс в Херсонската Семинария в 1867 година. АНГ I, 604. Никой не показва повече варварството, колкото оний, който начнава да говори прежде да е другий окончил словото си. А. Гранитски, ПР(превод), 31.
3. Непрех. Остар. Книж. Стигам до своя край, имам някакъв завършек; свършвам, завършвам. Ако видиш обаче, защо месецо, що му търсиш месечината, заминува онай став, гдето окончава луннийо месец, тога не запирай са на луннийа став, но изброй следователно още 29 дни. Хр. Павлович, А, 115. А число, което окончава на 5, затова ся дели на 5, зачтото неговите десятици и единици ся делят на 5. Хр. Данов, Ч, 106. окончавам се, оконча се страд. Споряд условието на задавката тая работа трябва да ся окончи в 12 дни, а не в 15. Хр. Данов, Ч, 256. Имай терпение, защото с терпението всяко дело ся окончава и всяко желание ся получава. А. Гранитски, ПР (превод), 28.
ОКОНЧА̀ВАМ СЕ несв.; око̀нча се св., непрех. Остар. Книж. Завършвам, свършвам; окончавам. Той имаше лице сухо,.., което се окончаваше с една остра брада без косми. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. Всяко число, което ся окончава на 0 или 5, дели ся на 5. Хр. Данов, Ч, 105. Глаголите по първото спряжение ся окончават в сегашното си време на а или я: пиша, моля. Г. Миркович, КМБГ, 26. А тоя вариант указва на славянските уменшителни имена, които са окончават на -ик или на -ко. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 79. Когато нервът носи раздражението навън, той са нарича двигателен, защото са окончава в двигателните органи и производи движение. Ч, 1871, кн. 22, 698.