оневиня̀ване - единствено число, нечленувано оневиня̀ването - единствено число, членувано
ОНЕВИНЯ̀ВАНЕ
ср. Книж. Отгл. същ. от оневинявам и от оневинявам се; оневинение. Шест месеца пролежало бедното момче от тая рана и две години се протакала съдбата на С., която най-после се свършила с оневиняването му. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 92. Друмев рисува Иванко като убиец, но е силно загрижен за неговото предварително оневиняване. Г. Константинов, ПР, 42-43. Престъпникът не очаква оневиняване и търси утеха не в съдията, а в съучастника. Г. Стаматов, Разк. II, 31-32.Виж повече