опла̀кване - единствено число, нечленувано опла̀кването - единствено число, членувано опла̀квания - множествено число, нечленувано опла̀кванията - множествено число, членувано
1 оплакване - вайкане (разг.) - тюхкане (разг.)2 жалба - искане (книж.) - оплакване - тъжба (книж.)3 жалба - оплакване - вайкане (разг.)Виж повече4 оплакване - рекламация
ОПЛА̀КВАНЕ1, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от оплаквам1 и от оплаквам се.Виж повечеОПЛА̀КВАНЕ2, мн. ия, ср. Отгл. същ. от оплаквам2 и от оплаквам се; жалеене.
ОПЛА̀КВАНЕ3, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от оплаквам се (в 1 знач.); жалване. — Така, уж здрави, живеят, работят години и внезапно — неясни бодежи, сънливост, тъпи болки ту тук, ту там, странни оплаквания, заслабнат и угаснат. П. Бобев, К, 63. Слуша Панчо нейните оплаквания, ала нито умее да я утеши с нещо, нито се сяща, как да ѝ помогне, как да я избави от това зло. Т. Влайков, Съч. II, 97.
2. Устно или писмено възражение, жалване от нещо или от някого; жалба. Селяните, които идеха на пазар, навлизаха на групи в двореца.. Князът ги приемаше охотно; тогава почваха нескончаеми оплаквания: на кого съседът съборил плета, кого мировият съдия глобил незаконно. С. Радев, ССБ I, 174. Инспекторът.. намери, че учителката е постъпила като свободен човек, направи ѝ бележка, но не даде ход на оплакването. Ив. Вазов, Съч. ХI, 129.