опозоря̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време опозоря̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време опозоря̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време опозоря̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време опозоря̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време опозоря̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време опозоря̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време опозоря̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опозоря̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опозоря̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опозоря̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опозоря̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение опозоря̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опозоря̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опозоря̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие опозоря̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие опозоря̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опозоря̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие опозоря̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опозоря̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие опозоря̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие опозоря̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие опозоря̀вайки - деепричастие опозоря̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опозоря̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опозоря̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опозоря̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опозоря̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опозоря̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опозоря̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опозоря̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие опозоря̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие опозоря̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие опозоря̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие опозоря̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие опозоря̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие опозоря̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие опозоря̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие опозоря̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие опозоря̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие опозоря̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОПОЗОРЯ̀ВАМ, -аш, опозоря̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Позоря, навличам позор върху някого или нещо; опетнявам, излагам, компрометирам, безчестя. — Аз имах прекалено доверие в тебе, но ти опозори и себе си, и мене. Не се ли срамуваш от постъпката си? Ст. Марков, ДБ, 331. Тя не преставаше да мисли за Павел. Но в нейното въображение не се явяваше тоя Павел.. който почерни младостта ѝ, опозори я и я погуби. Елин Пелин, Съч. III, 73. — Жена ако нямаш, то деца нали имаш? Искаш ли утре да гледаш как комисари с пистолет на челото ги заставят да опозоряват църквата, в която ти си се венчал, кръщавал си ги? Кл. Цачев, ГЗ, 146. Насълзена гледаше прикята и майка ѝ.. И страшна злоба възра̀стна в гърдите ѝ срещу тоя проклетник, който опозори нейното единствено чедо и отдалечи, може би, завинаги деня на неговото брачно тържество. Ст. Чилингиров, ПЖ, 138. опозорявам се, опозоря се страд.Виж повечеОПОЗОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; опозоря̀ се св., непрех. Навличам си позор; излагам се, компрометирам се. — От любов към тебе го нападнах аз на притвора черковен. Не знаех вече с какво и как да скъсам мрежата, която той плетеше около мене... Опозорих се. Р. Стоянов, М, 54. Скърцането на пясъка режеше слуха му, но Кольо не смееше да бяга, за да не се опозори пред другарите си. Той реши да се държи достойно. Ем. Станев, ИК I и II, 106. През целия си живот той с нищо не се бе опозорил, нито пък сам бе опозорил някого. П. Вежинов, ДБ, 214.