опошля̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време опошля̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време опошля̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време опошля̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време опошля̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време опошля̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време опошля̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време опошля̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опошля̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опошля̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опошля̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опошля̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение опошля̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опошля̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опошля̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие опошля̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие опошля̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опошля̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие опошля̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опошля̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие опошля̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие опошля̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие опошля̀вайки - деепричастие опошля̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опошля̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опошля̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опошля̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опошля̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опошля̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опошля̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опошля̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие опошля̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие опошля̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие опошля̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие опошля̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие опошля̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие опошля̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие опошля̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие опошля̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие опошля̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие опошля̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОПОШЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; опошля̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св. Книж. 1. Прех. Правя нещо, обикн. благородно, възвишено да стане пошло, низко, дребно, нищожно; принизявам, опорочавам. „Вместо да опошляваме идеите по банкетите чрез разни тостове, наздравици и възторжени пожелания, тръгнахме да ги приложим на дело.“ Р, 1927, бр. 258, 2. Но защо да фърлям и аз камък въз бедната София? Нека я оставим на покой в каловете ѝ и в дъждовете ѝ и да потичаме из природата.., която нищо не може да загрози или опошли. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 142. Аз говоря именно за планините, защото те са остали по-волни от човека, и по-недостъпни за градската му цивилизация, която като опитомява, едновременно уморява и опошлява човешкия дух. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. Между другото това „стихотворение“ за лишен път илюстрира старата истина, че увлечението в „модерната“ форма неминуемо опошлява съдържанието. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 2.Виж повече2. Непрех. Ставам низък, духовно дребен, нравствено нищожен; принизявам се, опорочавам се. Ние не само „издребняваме“, ние опошляваме даже и никакви уроци от миналото не може да ни отвърнат от тая хлъзгава наклонна площад. Пряп., 1903, бр. 83, 4. опошлявам се, опошля се страд. Но пак повтарям, изпълнението трябва да бъде майсторско.. иначе се опошлява. Ив. Димов, АИДЖ, 161.
ОПОШЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; опошля̀ се св., непрех. Книж. Ставам пошъл. И Драга, и страстта му, и страданията му, и споме- ните му избледняха, опошлиха се, оситниха се до незабележителност пред шеметното и колосално величие на природата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 148.
— От рус. опошливать.