оправда̀ване - единствено число, нечленувано оправда̀ването - единствено число, членувано оправда̀вания - множествено число, нечленувано оправда̀ванията - множествено число, членувано
ОПРАВДА̀ВАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от оправдавам и от оправдавам се. Мълвата пламна с нова сила и заглъхна чак когата срещу Желязко Жанков беше заведено дело. Ето този ден делото се гледаше за трети път. Работата беше докарана до сигурно оправдаване — Жанката дори не сметна за нужно да иде до града. Г. Караславов, СИ, 184-185. — Подреди ме ти — рече той [Павел] на човека с фенера. — Докара ме... Обаче късметлия си... Не чу от оня оправдаване, както бе редно. Г. Стоев, Зав., 83.Виж повече