опра̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време опра̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време опра̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време опра̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време опра̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време опра̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време опра̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време опра̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опра̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опра̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опра̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опра̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение опра̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опра̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опра̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие опра̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие опра̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опра̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие опра̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опра̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие опра̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие опра̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие опра̀звайки - деепричастие опра̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опра̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опра̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опра̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опра̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опра̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опра̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опра̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие опра̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие опра̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие опра̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие опра̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие опра̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие опра̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие опра̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие опра̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие опра̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие опра̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОПРА̀ЗВАМ, -аш, несв.; опра̀зня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане празно, като изваждам, вземам всичко, което се намира в него; опразням, изпразвам. Противоп. напълвам. Когато след пристигането си вкъщи Елховски опразваше пътната си чанта от всевъзможни дреболии, жена му като ястреб забеляза отсреща чуждото пакетче. Д. Калфов, Избр. разк., 187. Методи я отстрани от пътя си, влезе в спалнята и опразни своите чекмеджета от гардероба. М. Грубешлиева, ПП, 309. Когато опразни джобовете му, каза: — Свободно. Кажи къде е другият? М. Грубешлиева, ПИУ, 260. ● Обр. — И аз съм се лъгала в тебе! — и си тръгна.. Един миг, докато Нонка се отдалечаваше, той отмаля и усети грозна пустота, която опразни душата му, разбра, че тя го е откъснала от сърцето си. И. Петров, НЛ, 205. Симеон имаше вече наследника Бояна.. и синът бе длъжен да опразни мястото в бащиното му сърце за нейните деца. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 2. // Изпразвам изцяло съд, като изпивам или изяждам това, което се намира в него; изпразвам. Противоп. напълвам. Когато [синовете и внуците] приседнели вечер край ниската колибка.. той позавъртвал протегнатите си перчемлии мустаци, пребърсвал се от бобената чорба и като гледал синовете и внуците си как опразват дървените паници.. на устните му едва се забелязвала усмивка. Кр. Григоров, И, 5. След като опразниха по няколко чаши, Иванов намери удобен момент и подхвърли на Мечкарски. Ст. Марков, ДБ, 272. // Изсипвам или изваждам, вземам съдържанието на нещо; изпразвам. Противоп. напълвам. Едно дете, пеейки непонятна варварска песен, опразваше с шепи дребна риба от един върбов кош. Ст. Загорчинов, ЛСВ, 9. „Опразних винтера, напълних си кошницата и една торба и пак заложих винтера във водата.“ Д. Калфов, КР, 67. Още след возитба Стамат бе опразнил торището от двора си и сега всичкият тор беше тука, струпан на нивата на малки купчинки. Ст. Марков, ДБ, 504.Виж повече2. Преставам да обитавам, да изпълвам нещо, напускам нещо (помещение, място, сграда, селище); опразням, изпразвам, освобождавам. Противоп. напълвам, изпълвам. — Защо, докато в Калофер войската опразни града и се запиля по Балкана да търси хайдутите, тука властта сякаш пазеше къщите да не избягат? Ст. Дичев, ЗС I, 505. Тук селяните бяха закъснели да опразнят селото и сега бягаха пред очите на царските гости. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 173. Предупреждаваха, че е задължен в десетдневен срок да опразни всички постройки в обширния си двор, включително и двуетажната къща с деветнайсет стаи и маза. Ст. Марков, ДБ, 484. Мравунякът от хора опразва шосето, прибира се в града. Й. Йовков, ПК, 50. Погреба се минало и бъдеще, .. цел народ се погреба! Ето, заповядали вече на нашите да опразнят съвсем Добруджа... Свърши се с нас: няма да съществува нашата държава, няма да съществуваме ние. А. Страшимиров, А, 288. — Мълчете! Чуйте Народния войвода! Заедно с това те напънаха назад и опразниха малък кръг свободно място. Там побледнелият Раковски се подпираше на сабята си и дишаше тежко. Ст. Дичев, ЗС I, 240. Опразвам стая. Опразвам къща. Опразвам жилище. Опразвам помещение. опразвам се, опразня се страд. Стаята се опразваше от посетителите и всеки, който излизаше, повличаше сякаш и друг. Б. Болгар, Б, 94. На трапезата чашите се опразваха бързо от гостите. Δ Всички блюда на масата се опразниха за кратко време от огладнелите посетители на гостилницата.
ОПРА̀ЗВАМ СЕ несв.; опра̀зня се св., непрех. 1. За съд — ставам празен, преставам да бъда пълен, изпълнен с нещо; опразням се, изпразвам се. А когато кацата се опразни, старецът сам подгони конете към чешмата. Ст. Марков, ДБ, 243.
2. За помещение, сграда, селище и под. — ставам празен, преставам да бъда обитаван, пълен, изпълнен с хора; опразням се, изпразвам се. Ридът бе извил гъста сянка до самата могила, на която още лежаха разпрострените бели платна. Едни от белячите почнали бяха вече да ги сбират.. Скоро шумното долче, където весело бликаше чешмата, се опразни. Ц. Церковски, Съч. I, 28. Широкият салон на кафене „Централ“ започна бързо да се опразва. Д. Калфов, Избр. разк., 320. — Лека ви нощ! — махна с ръка Панакуди и всички си тръгнаха. Втори петли бяха пропели, когато колибата на Панакуди се опразни. Н. Хайтов, Л, 88. Някои махали съвсем се опразниха, но в други, макар и наводнени, хората продължаваха да си живеят. П. Здравков, НД, 27.
— Друга (остар. и диал.) форма: о п р а з д в а м.