опустя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време опустя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време опустя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време опустя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време опустя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време опустя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време опустя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време опустя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опустя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опустя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опустя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опустя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение опустя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опустя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опустя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие опустя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие опустя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опустя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие опустя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опустя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие опустя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие опустя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие опустя̀вайки - деепричастие опустя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опустя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опустя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опустя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опустя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опустя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опустя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опустя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие опустя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ОПУСТЯ̀ВАМ1. -аш, несв.; опустèя, -èеш,
мин. св. опустя̀х, прич. мин. св. деят. опустял, -а, -о, мн. опустèли, св., непрех. 1. Ставам пуст, безлюден, необитаем; запустявам1, изпустявам. През ония години Кара Фейзи сякаш не спеше и не спираше; блазнеше го, че няма село, което да не опустее по пътя му. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 44. Обед мина, а извън Перущица не се мяркаше жива душа. Пътищата бяха опустели. Над Перущица беше надвиснала грозна тишина. Г. Караиванов, П, 24. Маргаритка грабва приготвената от снощи чанта, .. махва ни с ръка и тръгва за училище.. Цялата ни къща изведнъж опустява, става някак студена и неприветлива, сякаш е напусната от добър и весел дух. П. Незнакомов, МА, 17. Гъмжи гората нощем от елени, / а щом излезнем — липсват до един,/ като че някой скритом им обажда / да бягат — и гората опустява. Г. Райчев, ЕЦ, 78.Виж повече2. Прен. Ставам безсмислен, изгубвам значението си за някого; обезсмислям се. Дори... понякога и на мен ми се струва, че без вас животът ми ще опустее, няма да има смисъл. П. Славински, ПЩ, 148.
ОПУСТЯ̀ВА МИ несв.; опустèе ми, св., непрех. Разг. Обикн. св. Става ми тягостно, пусто. Като тежък камък паднаха Бойку на сърце тия думи. Той наведе глава и мълчаливо ги преглътна, ала му опустя и додея съвсем вкъщи. П. Тодоров, И I, 88.
◊ Да (ти, му, ви, им) опустее (опустеят) <дано, макар>; пуст, (пусти) да опустее (опустеят) <дано, макар>. Разг. Грубо. За израз на яд, недоволство, възмущение от някого или нещо. Тя насочи ключето. Но ръката ѝ трепереше... А и не беше много светло, та да види.„Да опустее макар! Никакво да се не види!... разлюти се тя. — Ух, че съм пипкава и аз!...“ Г. Караславов, Тат, 253. Жътвено време беше, а по полето нямаше селяни.. — отщя им се на хората всичко. И да имаш, и да нямаш, все едно.. Да им опустеят войните дано: една, че две, тази трета... Ст. Мокрев, ЗИ, 192. Бабата ще дотича с потресаващата новина, че у съседите свири циганска музика. И как няма да свири, като синът им бил приет с диплом, далеч по-нисък от диплома на нашето момче! Пусти да опустеят тези връзки! Нищо чудно и рушвет да е играл. В. Станилов, Ст, 1965, бр. 999, 1. Да ти опустее главата (калпака, шапката). Диал. Обикн. за 2 и З л. Да умреш. Колко калпаци (капи, шапки) ще опустеят донякога. Диал.; Много калпаци (шапки) ще опустеят донякога. Разг. Много хора могат да измрат до определен момент. Нечестивият ви е белязал всичките... издайници мръсни! Български като мене говорите, а само гледате да запалите на някого чергата. Не ви вярвам юдини синове!.. Да знаете: няма къде да се скриете, като дойде Видовден. Тогава много калпаци ще опустеят. Д. Мантов, ХК, 114.
ОПУСТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; опу̀стя, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да стане пусто, безлюдно, необитаемо; опустошавам, запустявам2. Министерската криза беше опустила полето. Никого не виждах да се разхожда в тоя ден. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. Скоро се набрала у Спартака доволно силна войска. Тя са подигнала върху Рим, като опустявала села и ограбвала градове. Н. Михайловски и др., ООИ (превод), 334. Из сичката му войска удържали се на север от гръцкия предел само 300,000 души. Тази значителна чета следующата година навлязла пак в Гърция и опусти сичко, що оставало еще от предния поход. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188. — „Грозданке, първо венчене, / не стига ли ти дето ма,/ дет ма, Грозданке, остави,/ ами ми ливади опусти,/ и ми нивята завлече?“ Нар. пес., СбВСт, 469. опустявам се, опустя се страд. И бях гудил намерение да ся запра най-сетне на едно място, за да премина останалите си дни от живота, но мястото, гдето се намервах, защото ся опусти от боя, преминах в Швейцария с двете деца. Й. Ненов, ЧГ (превод), 47. Лятото ся опустява [земята] от сгорящените ветрове. Ив. Богоров, КГ, 258. Градът ся оплени и опусти по времето на Типосайба. Ив. Богоров, КГ, 224.