оску̀бвам - първо лице, единствено число, сегашно време оску̀бваш - второ лице, единствено число, сегашно време оску̀бва - трето лице, единствено число, минало свършено време оску̀бваме - първо лице, множествено число, сегашно време оску̀бвате - второ лице, множествено число, сегашно време оску̀бват - трето лице, множествено число, сегашно време оску̀бвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време оску̀бвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време оску̀бвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време оску̀бваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време оску̀бваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време оску̀бвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение оску̀бвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение оску̀бващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оску̀бващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие оску̀бващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие оску̀бваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оску̀бващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие оску̀бващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оску̀бващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие оску̀бващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие оску̀бващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие оску̀бвайки - деепричастие оску̀бвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие оску̀бвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие оску̀бвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие оску̀бвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие оску̀бвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие оску̀бвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие оску̀бвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие оску̀бвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие оску̀бвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие оску̀бван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие оску̀бвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие оску̀бваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие оску̀бвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие оску̀бваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие оску̀бвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие оску̀бваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие оску̀бвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие оску̀бваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОСКУ̀БВАМ, -аш, несв.; оску̀бя, -еш,
мин. св. -ах, св., прех. 1. Скубя, изскубвам (трева, косми, перушина и под.) изцяло, докрай. Пачовата дружина току-що бе оскубала наболия на тънки нежни пера лук в градината на поп Антония. Т. Харманджиев, КЕД, 135. Грях не грях, в неделя цялото семейство се залови да чисти двора. Измиха стълбата и циментираната пътека пред нея, коритото на чешмата, оскубаха сухите вече цветя из градината и разкопаха предните лехи. Чудомир, Избр. пр, 69. Влезеш вътре, извадят ти пъдпъдък, отрежат му главата и пред теб го оскубват и пекат. Ем. Станев, ЯГ, 32. Той оскуба дивата гъска и почна да я пече на огъня. Й. Радичков, НД, 144.Виж повече2. Изскубвам пера, косми, козина. Тя беше готова да откъсне с малките си крачка главата на червеношийката, да оскубе червените пера на шията ѝ и да ги пусне в калта. Елин Пелин, Съч. II, 135. — Женската си намира удобно жилище в хралупата на някое сухо дърво, оскубва меките си пера, направя си гнездо, снася пет-шест яйца и ляга да ги мъти. М. Марчевски, ОТ, 131. Котаракът бе му оскубал с лапа опашката, а вие навярно не знаете, че опашката — това е кормилото на врабеца. Й. Радичков, НВ, 78. Илийко се поозърна, като че ли да види, отгде може да избяга, и веднага в страх и смирение наведе очи над калпака си. От него той вече беше оскубал няколко вълма. Ст. Чилингиров, ПЖ, 63. Дето се казва,.., за косите се заловихме.. — Та там оскубаха косата на Митка я! Й. Йовков, Разк. I, 59.
3. Прен. Разг. Вземам от някого повече пари, отколкото трябва, обикн. с измама. — Изглежда добър човек — каза той. — Добър, пък здравата ни оскуба... — Не сме без пари! — каза недоволно младежът. П. Вежинов, ДБ, 24. Бай Ганю не му ги дава, едно защото мускалите са вътре и може „да запраши на някъде“ и друго, гледа го облечен добре, кой знае колко ще го оскубе. Ал. Константинов, БГ, 40. — Ами ти сега само на ръка ли ще продаваш толкова стока? — Както намеря. Сичката е за продаване. Може и топтан, ако има кой да купува. — Ето ние, Ицо... Ще има ли и за нас? — попитаха те несмело. Ицо не отговори веднага. За да ги подплаши и да може да ги оскубе по-добре. Д. Талев, ПК, 117-118. Майки! — поет бил, а аз не знаех, ами тая заран го оскубах на играта, взех му всичките десет наполеона. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 19. — Нали казвах, Петре, съсипва човека София. Добре те е оскубала нашата столичанка. — Нима не струвам толкова, вуйчо? — проговори обидено Надя. Г. Стаматов, Разк. II, 18. — Но аз искам да я [Аликс] взема със себе си. — Ах, да!... Тогава Херакли ще те оскубе здравата. — Готов съм да му платя каквото поиска. Д. Димов, Т, 488-489. оскубвам се, оскубя се страд. — А сега — почна баща ми — [пъдпъдъкът] трябва да се оскубе и да се опече на скарата. СбХ, 74.
ОСКУ̀БВАМ СЕ несв.; оску̀бя се св., непрех. За косъм, коса — измъквам се от корена, мястото си; изскубвам се. Настъпи студено и кишаво време,.. Иван подсмърчаше, Петето си търкаше носленцето,.., само Тошка нехаеше, шеташе си по цял ден, загърната със старо подрязано джубе,.. Кожата на това джубе беше се оскубала, но то пак топлеше. Г. Караславов, Тат., 206.
◊ Оскубвам / оскубя перушината на някого. Разг. Наказвам жестоко някого. Ако научат какво си направил, ще ти оскубят перушината. Оскубали му са мустаките на Стамбул Капия. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който е кьосе.