о̀тбив - единствено число, нечленувано * о̀тбива - бройна форма о̀тбивът - единствено число, членувано - пълен член о̀тбиви - множествено число, нечленувано о̀тбивите - множествено число, членувано
О̀ТБИВ, мн. (рядко) -и, м. 1. Задържане на част от сума пари при плащането ѝ; удръжка, отбивка.