отбля̀сък - единствено число, нечленувано отбля̀съка - бройна форма отбля̀съкът - единствено число, членувано - пълен член отбля̀съци - множествено число, нечленувано отбля̀съците - множествено число, членувано
ОТБЛЯ̀СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Отразени лъчи светлина от нещо. Ново беше и голямото светло бюро, украсено с грамадна мастилница от зеленикав мрамор и с една никелирана настолна лампа, която хвърляше отблясъци на всички страни. Ем. Манов, ДСР, 397. Лъчът осветяваше отсамната половина на килията — празен, мокър, изровен под, само в средата му хвърляше ослепителни отблясъци обърната сребърна чаша. А. Дончев, СВС, 719-720. Морето бе гладко като стъкло, а отражението кипеше в хиляди отблясъци, вълнуваше се, трептеше. П. Вежинов, ДБ, 221. Таванът от същото тъмно, лакирано дърво отразяваше в спокойни отблясъци светлината на свещите. П. Константинов, ПИГ, 106. Сутрин и вечер слушах клепала. Ем. Станев, А, 9.
2. Сияние от отразена светлина. Тая неподвижна светла мъглица,.., беше отблясъка на пожара в Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 30. Морето стана като живо — трептеше, менеше цветовете си, сияеше в пъстри отблясъци, кипеше. П. Вежинов, ДБ, 135. Тя вървеше бавно, натъжена, загледана на изток, където през клоните и гъстите зелени листа на дърветата играеха розови, червени и огненоалени отблясъци. Г. Караславов, ОХ IV, 336. Заслизахме по някакво нанадолнище. И като заобиколихме огромна скала,.., под нас лумнаха огньове и ни заля свирня и песен. Отблясъците на огньовете играеха по лицата ни. А. Дончев, ВР, 184. ● Обр. Над всички лирически творения на Гете е разлян отблясъка на величието на негова дух,.., и в този отблясък се таи особна омая. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 49.
3. Допълнителен цвят, по-светъл и ярък оттенък на фона на основния цвят. Крилата и горната част на гърба имаха тъмнокафяв цвят с бронзов отблясък. П. Славински, МСК, 114. Така започна опитомяването на дивите прасета, наречени от граничарите Жарко и Жвачко. Жарко получи своето име от светлокафявата си и с огнени отблясъци козина. Н. Хайтов, ПГ, 62. По перата ѝ се преливаха и играеха златисти отблясъци. Елин Пелин, Съч. II, 190.
4. Прен. Спомен, събитие от миналото със силно влияние върху настоящия живот.